Цитати на тема "Слънце" - страница 12
Трябваше да избера момента преди пристигането на децата ми, защото оттогава загубих възможността да умра. Острата миризма на изпечените им от слънцето коси, миризмата на пот по гърбовете им, когато се събуждат от кошмар, прашната миризма на ръцете им, когато излизат от класната стая, означаваше, че трябва да живея, да бъда заслепен от сянката на миглите им, преместени от снежинка, превзети от сълза по бузата им. Децата ми ми дадоха изключителната сила да духам на рана, за да изчезна болката, да разбирам думите непроизнесени, да притежавам универсалната истина, да бъда фея. Фея, поразена от начина, по който миришат.
Ким Тхуи