Цитати на тема "Къща" - страница 6
Идеята (за картината "Стая в Ню Йорк", 1932 – бел.ред.) беше в главата ми дълго преди да я нарисувам. Дойде ми в ума, когато съзирах осветените интериори, докато се разхождах из градските улици през нощта, най-вече в района, където живея (Вашингтон Скуер, Ню Йорк - бел.ред.); въпреки че не става въпрос за конкретна улица или къща, а за синтез от много впечатления.
Едуард Хопър
Преди да се омъжите е необходимо да изучите не само съпруга, но и неговите роднини и техните взаимоотношения. Попитайте дали той разбира, че съпругата е по-важна от бащата и майката и още повече от братята и сестрите. Ако той разбира това - добре, ако не го разбира - обяснете му и го попитайте дали е съгласен с това. Ако снаряд удари къщата и нещо падне върху съпругата и сестра му - от кой край трябва да се тежеста, за да се освободят жените? По християнски е правилно да се започне от края, където е съпругата. Ако той не разбира това, тогава сключването на брак с такъв мъж е необмислено. Има и друг вариант за това какво да направите: можете да станете толкова ценен човек за съпруга си, че той да седи в краката ви като в краката на своята принцеса, часове наред, не получавайки нищо в замяна и само да ви гледа с радост в очите. Вие трябва да се постараете той да ви заобича толкова много.
Дмитрий Смирнов
Когато бях сервитьор, обичах всички портиери, всички портиери, разпалителите на парното, които поне веднъж на ден избягаха на улицата пред къщата и вдигнаха глави, и погледнаха от рова на Улици в Прага в ивица небе, в облаци, като цяло, в онова, което времето е показано от природата, а не часовник.
Бохумил Храбал
Херцогът отново бе изправен пред една загадка на Сицилия; на този остров на тайните, където къщите са сляпо затворени и селяните твърдят, че не знаят как да стигнат до селото си, което може да се види на хълма, на пет минути разстояние, тук на този остров, въпреки че се полагат много упорити усилия показват, че за много тайни е невъзможно да се запази нещо в тайна.
Джузепе ди Лампедуза
Разказът е като палимпсест, запазил всичките му тайни. Разказът е повод за вълшебства, той е предмет на магията, жива, неумряла още вещ, видяла героя. Може би тази вещ е в музея: реликва; на улицата: къща, площад; в апартамента: картина, снимка, писмо... Писането на разказ означава търсене; в размътеното съзнание трябва да навлезе мирисът на забрадката, на шала, на кърпата, загубена от героя или героинята. Разказът е палея, а не палеография. Всъщност няма никакъв разказ. Самата вещ разказва. Дори в една книга, в едно списание трябва да бъде необичайна материалната страна на текста: хартията, шрифтът, съседните статии.
Варлам Шаламов
Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ни се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
Рей Бредбъри
Те бяха по-забавни, когато стигнаха до двете съседни къщи, където бяха живели, и които мимоходом събудиха у тях емоция, която беше лесно задържана, тъй като сега вече не тези две същества изведнъж загубиха всичко, освен едно момче и момиче, несъществуващо тогава, чиято история започва, когато решават да бъдат произходът, а не краят.
Мануел де Педроло