Цитати на тема "Къща" - страница 14
Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща (...) Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството и, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
Фредрик Бакман
Убойте се всички, които обиждате бедните!
Вие имате и сила, и богатство, и пари, и благосклонността на съдиите; но те имат оръжие, което е по-силно от всичко това – стоновете, риданията и обидите, които търпят, защото всичко това привлича помощта от небесата. Тези оръжия разоряват къщи, разрушават основи, унищожават градове, погубват цели народи. Толкова е голяма грижата на Бога за страдащите.
Йоан Златоуст
Колко много се заблуждават тези хора, които търсят щастието извън себе си - в чужди страни и пътешествия, богатство и слава, в по-големи притежания и наслади, в удоволствия и суетни вещи, чийто край носи горчивина.
Да се гради щастие извън нашите сърца е като да строим къща в място с постоянни земетресения.
Щастието е в нас самите и блажен е този, който е разбрал това.
Щастието е чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божий престол. Така казва Господ за тези, които имат чисто сърце: "... ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2Кор. 6:16) Какво друго може да не им достига? Нищо, наистина нищо, защото това, което имат в сърцето си, е най-великото благо - Самият Бог!
Нектарий Егински
Защо с нас често се случват неприятности, скърби, нещастия, разочарования?
Всичко това се случва с нас, защото не постъпваме по Божията воля, а вършим своята воля. Не се съветваме, не питаме Господа, какво да правим, как трябва да постъпим. Например, замислили сме да продадем или да купим къща, или да тръгнем на дълъг път, или да се оженим. Трябва ли да направим това или не трябва, не питаме Господа, а действаме по своему, както сме замислили, така и правим. И какво се получава в последствие - едно разочарование, разкаяние за своите необмислени постъпки. А Господ обезателно ще открие Своята воля на този, който Му е отдал цялото си сърце. Такъв човек се моли на Господа и Той му открива как да постъпи, и ако постъпи по Божията воля, то с него няма да случи никаква беда, никакво разочарование.
Алипий (Воронов)