Цитати на тема "Помощ" - страница 15
Когато човек реши да спазва някоя заповед в живота си, разбира, че нищо не може. Много от нас влизат на Изповед и казват: "При мен нищо не се получава". Ами разбира се. Ако при теб нещо се бе получило, тогава трябваше да ти присъдят Нобелова награда, като цяло ще си единственият при когото се е получило. При човека, по принцип, не може нищо да се получи, иначе защо тогава е Иисус (което в превод от еврейски означава Спасител)? Ако можеш сам, защо тогава е Той? Спасението се заключава в познаване на собствената ни немощ. И след като осъзнаем нашата пълна и дълбока немощ, възлагайки цялата си надежда на Господа, трябва да Го молим за помощта Му. И още е нужна вяра!
Дмитрий Смирнов
ЗА ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ
За да бъдете щастливи, придържайте се към следните правила:
- мислете за Бога поне толкова, колкото мислите за хората;
- бойте се от Бога поне толкова, колкото се боите от хората;
- почитайте Бога поне толкова, колкото уважавате хората;
- молете се Богу поне толкова, колкото просите от хората;
- надявайте се на Бога поне толкова, колкото се надявате на хората;
- търсете помощ от Бога поне толкова, колкото търсите от хората;
- изпълнявайте Божия закон поне толкова, колкото изпълнявате човешкия;
- благодарете на Бога поне толкова, колкото благодарите на хората;
- славете Бога поне толкова, колкото прославяте хората!
Николай Велимирович
Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.
Хорхе Букай
Не можеше да забележи човек по нейното (на Лалка) спокойно и бяло лице, разцъфтяло и добило повече женственост, че тя е нещастна в това съпружество, станало не по нейна воля. Простодушна, неопитна, без никаква романтическа подкваса на духа, която нямаше отде да възприеме в тая деспотическа среда, дето се беше възпитавала, тя отиде с мъка и със скрити сълзи под венчилото. Но времето й дойде на помощ, както бива повече в подобни случаи: тя привикна и се помири с новото си положение. Тя Стефчова не обичаше, нито беше възможно да го обикне, но тя му се покоряваше и му се боеше. И той не искаше повече от нея. В замяна на сърцето й, за което той твърде не бе се домогвал, той печелеше богато наследство, той ставаше прям наследник на Юрдана Диамандиев. Той беше доволен.
Иван Вазов