Цитати на тема "Нещастие" - страница 15
Колкото повече материални блага придобиват хората днес, толкова повече проблеми имат. Нито чувстват благодарност към Бога за благодеянията Му, нито забелязват нещастието на ближните си, та да извършат някоя милостиня. Разхищават се, а не помислят за другия, който няма какво да яде. Как после да дойде Божията благодат? Дори човек да има и семейство, все от някъде трябва да успява да икономиста по нещо и да даде милостиня. Да каже на жена си и децата си, че еди-къде си има някой болен, който е изоставен или някое бедно семейство, което е в голяма нужда. Ако нямат възможност да дадат пари, нека им каже :,, Нека им дадем поне някоя християнска книга, така и така имаме много". Който дава на нуждаещите се, принася полза за себе си, и за семейството си.
Паисий Светогорец
Защо с нас често се случват неприятности, скърби, нещастия, разочарования?
Всичко това се случва с нас, защото не постъпваме по Божията воля, а вършим своята воля. Не се съветваме, не питаме Господа, какво да правим, как трябва да постъпим. Например, замислили сме да продадем или да купим къща, или да тръгнем на дълъг път, или да се оженим. Трябва ли да направим това или не трябва, не питаме Господа, а действаме по своему, както сме замислили, така и правим. И какво се получава в последствие - едно разочарование, разкаяние за своите необмислени постъпки. А Господ обезателно ще открие Своята воля на този, който Му е отдал цялото си сърце. Такъв човек се моли на Господа и Той му открива как да постъпи, и ако постъпи по Божията воля, то с него няма да случи никаква беда, никакво разочарование.
Алипий (Воронов)
Изследвали ли сме нещо до най-малкия детайл, то загубва за нас ценността си. Следователно трябва да се предпазваме от това изобщо да изследваме нещо до най-малкия детайл. Само че ние не можем другояче освен да изследваме всичко до най-малкия детайл, това е нашето нещастие, така разрушаваме всичко и унищожаваме всичко, едва ли не вече сме унищожили всичко. Изследвали сме толкова дълго един ред от Гьоте, че вече не ни изглежда така прекрасен, както в началото, и постепенно загубва своята ценност за нас, а онова, което в началото ни е изглеждало като най-прекрасния стих изобщо, накрая е вече елементарно разочарование. Накрая сме разочаровани от всичко, което сме изследвали до най-малкия детайл. (...) Накрая вече не изпитваме никакво удоволствие от изкуството, както и от живота, и това е съвсем естествено, защото с времето сме загубили наивността, а с нея и глупостта. Но вместо това си спечелваме само нещастие.
Томас Бернхард