Цитати на тема "Спомен" - страница 5
Вашето тяло е основната метафора на вашия живот, израз на вашето съществуване... Толкова много от нас не са в телата си, наистина са у дома си и са живи там. Нито сме в контакт с основните ритми, които съставляват нашия телесен живот. Живеем извън себе си - в главите си, в спомените си, в копнежите си - отсъстващи хазяи на собственото ни имение. Пътят ми към живота беше екстатичен танц. Влязох отново в тялото си, като се научих да движа себе си, да танцувам собствения си танц отвътре навън, а не отвън навътре.
Габриела Рот
Твоите писма (доколкото не намирам в тях и следа от болезнена чувствителност и фанатични черни мисли) се превърнаха за нас в истинска необходимост.
...
Обичайки те повече от всичко на света, с изключение на мама, аз въпреки това не съм сляп и най-малко от всичко бих искал да съм сляп. Отдавам ти дължимото в много отношения, но не мога напълно да изгоня от себе си мисълта, че не си лишен от егоизъм и той у тебе е може би повече, отколкото е необходимо за самосъхранение. Не мога да се избавя от мисълта, че в твоето положение повече бих щадил родителите си и би проявявал повече самопожертвователност към тях. Ако и с нищо да не съм задължен на своите родители, освен с появата си на този свят – въпреки че заради едната справедливост трябва да спомена и за майчината любов – то как само се борех и страдах само и само колкото се може по-дълго да не ги огорча.
Хайнрих Маркс
