Цитати на тема "Литература" - страница 16
Съвременната компаративистика утвърди изучаването на националните литератури от гледна точка на многобройните им извъннационални литературни връзки и изобщо в измеренията на международното им битие като необходима част от тяхното себепознаване. Сравнителният подход открива комуникативния потенциал на една литература доколкото, поставяйки я извън пределите на изолираното разглеждане, съзира особеностите й в плана на съизмеримостта, в мащаба на възможностите за междулитературно общуване. По този начин се очертава мястото й сред останалите литератури, а благодарение на обхватната перспектива обликът й се пренаглася, видоизменя, разпластява с характеристиките на съотносима, комуникативноспособна страна в междулитературните отношения.
Албена Бакрачева
Аз вярвам, че всеки английски поет трябва да прочете класиците на английската литература и овладее граматическите правила, преди да започне да се опитва да ги изопачава или нарушава, преди да тръгне да пътува в чужбина, за да преживее ужасите на мизерните страсти, а - ако има късмет - и да познае любовта на една добра жена.
Робърт Грейвс
Ние сме за една родна литература, приобщена с ценностите на Запада, изникнала под западно влияние. Подвиг е да помириш родното с чуждото - източното със западното. - Кой ще бъде творецът, който ще извърши този подвиг? Той може би още не е роден. Само желанието да се извърши подвига е на лице. Разбира се, не може да се завие под остър ъгъл, разбира се трябва време, докато се изравнят двете начала в душата на българския писател: източното и западното. Несправедливо е затова, когато ценим писателя, да се питаме само доколко е успял да помири в творчеството си чуждото с родното... Ние искаме да бъдем писателите на новото време: българи и все пак европейци. Българинът трябва да се европеизира, без да изгуби ценното, което той крие в себе си като народна единица, със свой особен облик.
Константин Гълъбов
За съжаление в момента политическото ръководство на Турция е в ръцете на исляма, затова отново зачестиха кланетата на християни. Само преди няколко дни бяха заклани - точно заклани - това е любим метод на мюсюлманите, точно като в Батак - четирима издатели на християнска литература.
Божидар Димитров
Непогрешим е този вкус, който умее да отличи съдържанието от формата, да отличи недостатъците на формата от съвършенството на съдържанието и недостатъците на съдържанието от съвършенството на формата. Непогрешимият вкус умее също така да отличи в литературата доброто от лошото, лошото от по-лошото и доброто от най-доброто.
Жозеф Жубер
Уилям Фокнър е най-големият епик на съвременната американска литература, една малка "енциклопедия американа". От него съм научил повече, отколкото от всички други книги за Америка. И не само това. Фокнър е непомръкващият пример, без който нямаше да има нито О'Конър, нито Тенеси Уилямс, нито Габриел Гарсия Маркес. Да не говорим какво велико предизвикателство е той за преводача. Какво изпитание, какво напрежение, изтощение на човешки умствени, та и физически ресурси и какво огромно удовлетворение накрая. С прозата му не можеш да свикнеш, не можеш я "научи". Фокнър вечно изненадва, смайва, плаши и респектира, бяга от тебе, връща се, спотайва се, чезне и наново се въззема – огромен, непроницаем, вездесъщ...
Кръстан Дянков
Нужна е преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача.
Кръстан Дянков
Превеждайки Стефан Цвайг, опознах стилистичната сложност на този писател, породена от някаква вътрешна неувереност. Това не намалява стойността на творбата, но намалява удоволствието от съприкосновението с нея. При Лион Фойхтвангер е обратното – той демонстрира прекалена увереност, прекалено голям замах в неща, които всъщност не са толкова значими като литература.
Венцеслав Константинов
Аз обичам да сравнявам преводача с артист-интерпретатор или музикант. Има универсални музиканти, които могат да свирят почти всичко от световната клавирна литература. Такъв е пианистът Святослав Рихтер. Има други, които свирят блестящо, но повърхностно, като Артур Рубинщайн. Така както различни пианисти свирят едно и също произведение по различен начин, така и различни преводачи интерпретират по различен начин една литературна творба.
Венцеслав Константинов
Това, което можем да наречем литература върху достойнството, се занимава със запазването на дължимата почит. Тя може да се противопостави на напредъка в технологията, включително технологията на поведението, защото той разрушава шансовете да ти се възхищават... Литературата следователно по този начин се изпречва на пътя на по-нататъшните човешки постижения. (стр.78)
Бъръс Фредерик Скинър
Всички тези действия имат едно общо, макар и може би малко смътно, "означаемо" – традиционният за българската литература корпус на агоналното. Битките са загубили своята историко-съзидателна насоченост, те са съсредоточени върху псевдоценностни обекти и поради това са жалки, комични.
Валери Стефанов (професор)