Цитати на тема "Стан" - страница 16
От това и стана труден животът, че хората се оплетоха в своето мъдруване, та вместо да се обръщат за помощ към Бога, започнаха да се обръщат за помощ към своя разум и на него да се уповават.... Не се страхувай нито от скърбите, нито от страданията, нито от различните изпитания, всичко това са Божии посещения на полза за тебе...
Анатолий Оптински Младши
Какво означават евангелските думи: не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисера си пред свинете?
"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините" (Мат. 7:6). Бисерът- това е вярата, Божието откровение, което стана наше. Тази вяра не бива да откриваме на тези които не искат да познаят Господ. Има хора които се отнасят към вярата кощунствено, които не искат да познаят истината, такива които искат само да се погаврят с Нея. Точно на такива хора категорично не трябва да се откриват тайните на вярата. Да се определят кои са е лесно, ако човек при разговор издевателства над вярата, то разговорът с него трябва да се прекрати, като бъде предупреден, че го чака Божи съд, ако не се покае. Много мисионери губят излишно време в безплодни разговори с богохулници и кощунници. Това е грешка.
Даниил Сисоев
Роден съм през 1862 г. във Виена. Бях юрист, без да съм завършил право, бях медик, без да съм изучавал медицината, бях и книжар, без да съм продавал книги, любовник, без да стана съпруг, и най-после писател, без да съм създал творби. Защото творби ли са наистина писанията ми? В никакъв случай. Това са екстракти! Екстракти на живота. Животът на душата и на мимолетния делник, сбит в две-три страници. На читателя остава, със собствени сили, да разложи тези екстракти, да ги превърне в истински пикантен бульон, с духа си да ги накара да кипнат, с една дума - да ги направи вкусни и смилаеми.
Петер Алтенберг
Тогава (в началото на 90 години на 20-ти век, когато се снимаше студентското предаване Ку-Ку - бел.цит.) работехме за 15 лева на месец, излъчвахме 4 предавания в месеца - раздели ги на 15, колко излиза за едно предаване. Работехме на ентусиазъм и дълго време работехме така. След което навлязоха парите и стана друго.
Васил Василев-Зуека
На ези-тура уцелих смените. Случайно. През първата част оставихме противника да има лек превес. През второто полувреме се събудихме, трябваше и да повишим тон в съблекалнята. Тогава овладяхме центъра и видяхте какво стана. Получихме нелеп гол или автогол – май Данчо си я вкара. Третият гол, който вкарахме, бе една красота.
Велислав Вуцов
Това е писателят, заради когото реших да стана писател. Целият съм джеклондоновски дух! Имам и малка драга за промиване на злато, толкова ме е впечатлил той, още когато съм бил дете. И се замислям какво ли впечатлява по подобен начин нашите деца днес?! Какво ще успее да ги жигоса в сърцата?! Отговарям си, че важното в случая е да имат трептящи сърца за жигосване. Пък вярвам с цялото си мое сърце, че децата ни ще са по-умни от нас, по-хора от нас и ще се справят по-добре в осъзнаването на отговорностите на нашия вид към дара на Живота.
Петър Делчев
Освен сръбските чети в Северозападна Македония Хилми паша в съгласие с гръцките емисари създаде на югозапад гръцките** андарти. И така българските чети трябваше да се борят срещу три фронта: турската войска, която в потери ги преследваше, сръбските чети и гръцките андарти. Тежко стана положението на организацията. Ръководителите и в специален за целта конгрес решиха да вдигнат всеобщо въстание.
Антон Димитров
Щом се бяхме обърнали и спуснали по течението на водата, край брега на родината ни, и избирахме място за излизане, в чама ни отново се изгърмя. Тоя път изгърмял гъркът, притежателят на чама (каика - бел.цит.) с едно пищовче, което му бил дал Христо Шипченчето. И това стана тогава, когато трябвало най-много да се мълчи и не вдига никакъв шум. Турският караул сигурно е чул тоя гърмеж. Караджата искаше да го хвърли в Дунава, защото гръмването от страна на гърка смяташе за предателство, но Хаджията не даде.
- Не трябва да захващаме от грък, каза той, па макар и да е виновен, което не ми се ще да вярвам.
Нещастният грък се извиняваше някак, но докато да отсъди Хаджията участта му, момчетата му бяха добре наложили гърба.
- Стига му боят - допълни Хаджията, и въпросът се счете за окончателно решен.
Хаджи Димитър
Караджата разгледа оръжието им (на заловените турски войници), а ние се приготвихме да колим. Както Караджата, така и всички ние изказахме мисъл, че те трябва да се умъртвят; само Хаджията не се съгласяваше и не позволяваше.
- Не е голям мурафет, казваше той, ако вземем да ги избием, но няма да ги свършим, пък и това не е кавалерско.
Ние измъчени, утрепани от лишения, преследвани и убивани от турците, искахме отмъщение, но щом Хаджията не даде, ние се стреснахме и го осъждахме в разговорите си: "Артък го прекалява" - шушнехме помежду си. Разбира се, че турците са били пратени от потерята да ни намерят и съобщят в турския стан. Когато след това почнахме да се бием, аз съм уверен, че и тия освободени от нас турци са стреляли против нас. И Караджата се подчини на решението на Хаджията, пусна турците да си идат, като наивно им поръчаше да не вземат участие в потерята против нас.
Хаджи Димитър
Срещането стана на 30 юли(18 юли стар стил). И от двете страни боят стана с жестоко упорство. Борбата се продължи повече от 5 часа. От другарите на Хаджи Димитра останаха само шест души на крак. Двама се предадоха а четирима избягаха. Същият Х. Д., тежко ранен, малко остана да падне в ръце на турските солдати; но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се проводиха на Мидхат паша в Русчук...
Хаджи Димитър
Когато се поотраках малко, Лил спря да ме поучава. Един ден просто отидох при него и го помолих да продължи да ме съветва, защото ми липсва бащинското му отношение. Колкото и да израствам в музикалния бизнес винаги ще търся подкрепата и одобрението му. Той стана един от най-близките ми хора и това едва ли ще се промени с годините.
Ники Минаж
Мислех си, че поезията ме е напуснала завинаги, затова бях изненадан, направо ошашавен, когато внезапно посегнах към химикалката и думите ми започнаха сами да се изписват. Това стана след второто ми посещение на лобното място и гроба на моя прадядо Леонид войвода. Бил е комита в Гевгелийско, Вардарска Македония. Загива героично, след като се сражава цял ден до последния си патрон с обградилия го отвсякъде многоброен аскер и башибозук и накрая, за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива с куршум в гърлото. Бил е само на 27 години, но вече истински мъж. Оставил е две невръстни момчета и жена.
Румен Леонидов