Цитати на тема "Усещане" - страница 17
Mолитвата не е дълъг списък с молби към Бога. Не се моля само когато искам нещо или когато се страхувам от нещо. Преди всичко се моля да имам връзка с Бог. Говоря с Него и Той говори с мен, гледам Го и Той ме гледа, и когато тази връзка напредва, дори не трябва да говоря с Него, стига да сме заедно в едно и също място в тишина. Какво да кажеш, когато любовта казва всичко. Когато чувстваш, не говориш, когато обичаш не е нужно да обясняваш, другият знае, усеща това, което чувстваш към него. Всъщност, когато те обича толкова много, той знае какво искаш преди да го кажеш. Ето защо Свети Исаак казва - в Царството Божие езикът, на който ще говорим, ще бъде мълчанието. Ще говорим с любов, затова няма да имаме нужда от думи. Всичко ще бъде присъствие, усещане за дълбоко удовлетворение.
Хaрaлaмпус Пaпaдопулос
Всяка книга, всеки редактор, всеки учител ще ви каже, че ключът към успеха на един автор е оригиналността... Добре е да се разбере колкото се може по-рано, че в своя писателски живот всеки от нас има само един принос, който може да даде. Това е усещането, че всеки един е уникален. Никой друг не е бил роден от вашите родители в същия исторически момент в същата страна; никой не е преживял вашия опит, не е достигнал вашите изводи или не гледа на света със същата съвкупност от идеи, която имате вие. Ако вие успеете да достигнете до такива дружески отношения със самия себе си, че да можете и да сте склонни да кзвате точно какво мислите за дадена ситуация или характер; ако можете да разкажете история за всеки човек на земята така, както тя може да се появи само у вас, със сигурност и за вас ще има парче от работата, която е оригинална.
Дороти Бранд
Нужна е преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача.
Кръстан Дянков