Цитати на тема "Врата" - страница 16
Вратата отново се отваряше. Прорицателят не обича да се спира на това, което е видял влизайки в стаята: той казва, че може да бъде описана като жаба - с размерите на човек - но имаше оскъдна бяла коса около главата си. Беше заето около камионите, но не за дълго. Звукът от викове - слаб, сякаш идващ от голямо разстояние - но въпреки това, безкрайно ужасяващ, достигна до ухото.
М. Р. Джеймс
Станах актьор, за да се целувам с момиче на име Еми Худ. Бях на четиринадесет, и аз ходех в баскетболната секция на младежкият клуб, а тя се занимаваше в драматичния кръжок. Всички хубави момичета играеха там, понеже искаха да станат кинозвезди, а аз ги гледах през кръглият прозорец на вратата.
Майкъл Кейн
Тя го видя в това огледало, пред леглото, което й върна собствения й образ без риза, полугол, с онова петно на врата, което й напомняше за страстта на Арасели, нейното ухапване, нейното засмукване. Синина, която беше свидетелство за случилото се, за това, което беше направил. Но ефимерно свидетелство, каза си той, защото това се случва, след няколко дни следите изчезват; другото е това, което не излиза, това, което е вътре, остава. Няма възможна симулация за дълбока тъга, защото тъгата не оставя синини.
Мемпо Джиардинели
Ядрото, което държи тъканта на тази уникална цивилизация, е руският народ, руската култура. Именно това е ядрото на различни видове провокатори, които нашите противници ще се опитат с всички сили да изтръгнат от Русия - под напълно фалшивите приказки за правото на руснаците на самоопределение, за,,расова чистота", за необходимостта от,,завършете работата от 1991 г. и окончателно унищожете империята, която седи на врата на руския народ." За да принуди в крайна сметка хората да унищожат собствената си Родина със собствените си ръце.
Владимир Путин
Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща (...) Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството и, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
Фредрик Бакман
Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас Улф
Дължа извинение на Бога за всичко, което ми е дарил и не му се зарадвах. За нещата, които ми даде и не ги взех. Но и за нещата, които поиска от мен и не Му ги дадох. Преди всичко искам да заплача в Неговата прегръдка за всички онези дни, в които не живях, а просто оцелявах.
Да кажа "Прости ми!” за всички ”обичам те!”, които не казах, за прегръдките, които не дадох, за вратите, които затворих, за телефоните, които не вдигнах, за очите, които не погледнах, за целувките, които не се въплътиха, и за молитвите, които не бяха изречени.
Накрая да кажа, че ако си намерил един човек да ти съчувства, да те разбира, да те обикне, задръж го, ако ще да е на другия край на земята. Достатъчно е, че го намери. Няма да ти се случи много пъти в живота. И помни, че на даровете казваш "Благодаря” дори никога да не си ги отварял.
Хaрaлaмпус Пaпaдопулос