Цитати на тема "Борба" - страница 17
- Отче, означава ли това, че човек не трябва да има надежда за спасение и страх от вечните мъки?
- Ако има надежда за спасение, няма да се страхува от вечните мъки. А за да има човек надежда за спасение, това означава, че в живота му има малко или много някакъв порядък. Бог няма да остави онзи човек, който се подвизава с любочестие според силите си и няма склонност да върши безчинства, но в хода на борбата ту побеждава, ту бива победен. Ако той има поне малко желание да не огорчи Бога, ще влезе в рая "с обувките”. Благият по природа Бог ще го натика в рая по "скандален” за всички начин. Ще си промисли да вземе душата му в час, когато той се кае. Може цял живот да се бори, но Бог няма да го остави. Ще го вземе в най-подходящия момент.
Паисий Светогорец
Никога не съперничи с някого, който няма нищо за губене. Борбата ще бъде неравна. Единият от състезателите влиза в свадата необременен, защото е загубил всичко, дори и срама си. Той е изхвърлен от всичко, няма по-натам нищо за губене и се хвърля стремглаво във всички форми на арогантност. Не рискувайте никога скъпоценната си репутация с такава личност. Нужни са години за победа, която може да се загуби за момент, или нещо далечно от значимото. Един дъх скандал замразява много честна пот. Праведната личност знае колко много е заложено. Тя знае какво може да разруши нейната репутация и, понеже се отдава на фалшива скромност, напредва бавно, така че предпазливостта има достатъчно време да отстъпи. Дори да триумфира, ще спечели ли обратно това, което е загубила с излагането си на риск от загуба?
Балтазар Грасиан
Когато Русия обяви война на Турция (1877 г. - бел.цит.), аз бях болен, но при всичко това искаше ми се и пак русите да придружа, против народния тиранин. След, след всичко това, което до тук разказах, след всички тия страдания и мъки, които преминаха през главата ми, иска ми се да съм пак млад, да намеря пак такава борба и да се впусна, да се предам на нея от душа и сърце. Не зная дали има нещо по-приятно, по-възвишено от подобна работа и труд за общото, на народа и отечеството добро. Един само спомен от миналото, е голямо утешение за мене; това, което аз съм досега завършил, струва цял живот за мене; при тия спомени душата ми потъва в едно блаженство, което аз не мога нито да определя, нито да изкажа, нито да обясня. И да знаете колко струва едно възпоминание!... - Повече от всички светски блага и от всички надежди на тоя свят.
Христо Македонски