Цитати на тема "Звезда" - страница 17
Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас Улф
Получихме безброй съкровища от Бога: живот, способност да обичаме, да дружим, мислим, дишаме. Получихме като дар от Бога всички красоти на сътворения свят - дървета, планини, небе, звезди. Но ние не възприемаме всичко това като дар и затова не умеем да благодарим на Бога – за нашите близки и приятели, за детския смях, за клоните на дърветата, за полъха на вятъра, за възможността да се молим на Бога. Не умеейки да благодарим, не получаваме и други дарове.
Савва (Гамалий)
Цялото Слънце и всички звезди не струват колкото една душа, а вижте колко хора днес са продали душата си за временни неща, за злато, за костюми, за страсти, за сласти. Повреди ли и изхаби човек душата си в пороци и грехове, няма да може с нищо да си я откупи, дори и да стане
господар на цялата Слънчевата система.
Юстин Попович
Демоните треперят от животворящия кръст и даже от знамението му, понеже Синът Божий бе прикован към дървото на кръста и го освети със страданието Си на него. А как треперят демоните от Владичицата Богородица и дори само от всесвятото Й име! Владичицата е като пресветла звезда, Тя цялата е в сиянието на Светлината – Бога, като пламтящ въглен в огромен огън. Цялата е пресветла и огнена. Както е лесно да се помисли, че Той, Бог, е Светлина и Святост, така и Тя е вечна Светлина и вечна Святост. Амин.
Йоан Кронщадски
Идва ми до гуша от прищевките на звездите. Когато видят новата ми колекция, всичките охкат и ахкат колко е фантастична. А с наближаването на церемонията за оскарите, изведнъж се оказва, че това било дълго, онова пък било прекалено късо... И всички корекции трябва да се правят в последния момент.
Джорджо Армани
