Цитати на тема "Болест" - страница 17
Ако някой ви попита защо се молите на бездушни икони и каква ви е ползата от тях - кажете му, че от нашите икони получаваме несравнимо повече полза, отколкото от най-добрия и благодетелен човек; кажете му, че от иконите винаги приижда благодатна сила и помощ за душата, която ви предпазва от грехове, скърби и болести, особено от иконите на Спасителя и Божията Майка; че един сърдечен поглед, отправен с вяра към тях като към живи, които се намират близо до нас, спасява от люти скърби, страсти и душевен мрак, че ако докосването до дрехата на Спасителя и кърпите на апостолите правело болните здрави, то колко повече ликовете на Спасителя и Божията Майка са силни да изцерят вярващите от всякаква скръб, заради вярата в Господа и Божията Майка.
Йоан Кронщадски
Пресвета Богородица непрестанно се моли за нас. Тя винаги ни посещава. Винаги, когато се обърнем към нея в сърцето си, тя е там. След Господ тя е най-голямата защита за човечеството. Колко много църкви има по света, които са посветени на Пресвета Богородица! Колко целебни извори, където хората се лекуват от болестите си, са бликнали на места, където се е явила Пресвета Богородица и е благословила тези извори да лекуват и болни, и здрави! Тя е постоянно до нас и твърде често я забравяме.
Тадей
Човек, който знае, че се намира под защитата на родната си майка, се радва, защото никой друг няма да го разбере, да го изслуша, да му съчувства и да му помогне така, както родната му майка.
Ние християните имаме родна Майка - Преблагословената Дева Мария, пред Която всяко християнско сърце е готово да се разкрие с радост, с пълно доверие и със светла надежда.
Тя е била и ще остане за вечни времена Майка на всеки човек и на цялото човечество. Тя познава грижите и тревогите на земните майки. На Нея са й близки нашите нужди и скърби, болести и трудности, с които е обременен всеки един от нас.
В миговете, в които християнското сърце намира прибежище под светия покров на Божията Майка, когато намира надежда и утешение, ни се иска непрестанно да възклицаваме на Нея:
Преславна Приснодево, Майко на Христа Бога, принеси нашата молитва пред Твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез Тебе нашите души.
Владимир Сабодан
Нашите болести в по-голямата си част произхождат от греховете, затова най-доброто средство да се предпазим и изцелим от тях се състои в това да не грешим.
Велик подвиг е търпеливото понасяне на болестите и дори и намирайки се сред тях, да възнасяш благодарствени песни към Бога.
С Бога ни сближават скръбта, притесненията, болестта, трудовете. Не роптай срещу тях и не се бой от тях.
Болестта, макар и да измъчва плътта ти, спасява твоя дух.
Тихон Задонски
Ако сме болни от рак и разберем, че на Северния полюс има доктор, който може да ни излекува, ще оставим всичко, ще преодолеем всякакви препятствия – само и само да се доберем до целителя
и да се избавим от болестта.
Няма да ни уплашат нито трудности, нито финансови разходи, зарязваме всичко и отиваме. Смиряваме душата си заради здравето.
А когато ракът на греха заплашва със смърт душата ни – колко повече трябва да оставим всичко и да тичаме, без да обръщаме внимание на препядствията. Да дойдем, да застанем на колене, да признаем греха си, да получим лекарство и да се изцелим.
Ефрем Аризонски
Колкото по-немощна става с годините майката, толкова по-голямо внимание и загриженост трябва да проявяваме към нея. Затова тя се е грижила нежно за нас и ни е гледала, та някой ден нейната немощ да се възпълни от нашата сила, нейната болест – от нашето здраве, нейната оскъдност – от нашето изобилие... Тя винаги ще бъде нашата майка, но невинаги ще бъде до нас. Ето защо е необходимо отсега, от днешния ден да започнем да се учим да обичаме майка си така, че тази любов да насити нея и нашето сърце, и да ни свърже с такива тесни връзки, които да се окажат по-силни от самата смърт.
Артемий Владимиров
В нас има естествени добродетели, с които душата има сродство не по някое човешко научаване, а от самата природа. Никаква наука не ни научава да ненавиждаме болестта. Ние сами чувстваме отвращение към всичко, което ни причинява скръб. Тъй също и в душата има някакво чувство, придобито не чрез учене да се отклоняваме от злото. Всяко зло е душевен недъг, а добродетелта съответства на здравето.
Василий Велики
НА КАКВО МОЖЕМ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ
Мащеха е земята и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби.
Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга.
Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб.
Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата.
Николай Велимирович