Цитати на тема "Болест" - страница 16
Вечното стълкновение между континенти, етноси, бедност и богатство не може да бъде решено нито от война, нито от религия, нито от идеология. Кажете ми: кой проблем на човечеството е решен от една религия, да речем – оставете идеологията: болестите, несправедливостта, жестокостта, омразата...?
Андрей Пантев
Работата на север беше по-страшна от всякаква болест – здравите безстрашно постъпваха в туберкулозните отделения, лъжейки лекарите. От тези, които очевидно бяха туберкулозни, от умиращите пациенти те взимаха плювката, храчката, нежно я увиваха в парцалче, криеха я като талисман и когато се събираха резултатите за лабораторията, "с благословени пръчици” си напъхваха чуждата плюнка в устата и я изхрачваха в поднесения от лаборанта съд. Лаборантът беше опитен и верен, а това беше по-важно от медицинското образование според тогавашните понятия на началството, така че лаборантът караше болния да храчи в негово присъствие. Никаква разяснителна работа не действаше – животът в лагера и работата на студа бяха по-страшни от смъртта. Здравите бързо ставаха болни и вече на законно основание използваха прословутия леглоден.
Варлам Шаламов
Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!
Стоянка Мутафова
Смирете се с болестите, смирете се със скърбите, смирете се със старостта, когато цялата ви глава е побеляла. И само повтаряйте: "Слава на Тебе Господи, слава на Тебе!".
И всички болести ще си отидат, и всички скърби ще се разсеят, и всичко ще стане десет пъти по-добро, отколкото е било. И вашата старост ще ви бъде в благост. И ще се появи мъдрост.
Знаете ли, какво означава смиреномъдрие? Това е, когато човек в своите болести, скърби и всевъзможни неразбории, се смири до такава степен, че Господ, виждайки неговото търпение, му дава мъдрост.
Славете Господа през цялото време, каквото и да ви се случва. И ще видите истински чудеса.
Алипий (Воронов)
Защо боледуваме? Защото нервничим. А защо нервничим? Защото съгрешаваме. Когато има бъркотия в душата ни, това оказва влияние на тялото и здравето ни се срива. Но ако позволим на Христос да се всели в душата ни, тогава грехът отстъпва, отстъпва нервността, отстъпва болестта. Когато предадем себе си на Христа, тогава духовният ни организъм навлиза в състояние на мир, в резултат на което всички наши органи и жлези започват да функционират по естествения си начин. Тогава оздравяваме и преставаме да страдаме. Ако възложим грижата на Бога и душата ни се успокои, тогава и Божията благодат, заедно с този душевен покой може да действа така, че болестта да си отиде.
Порфирий Кавсокаливит
Защо у тези, които се стремят да живеят по Евангелието има толкова много изпитания, болести, скърби, а грешниците обикновено живеят тихо и спокойно?
- А вие виждали ли сте как ловец преследва птици?
- Виждали сме.
- Тогава ми кажете, бяга ли ловецът след вече простреляните птици?
- Не, той гони живите, а убитите повече не гони, защото знае, че те са вече в неговите ръце.
- Ето по този начин, мили мои, и дявола, този изкусен ловец на души, преследва само тези, които летят, които са духовно здрави, а за мъртвите души не се трогва, защото знае, че те са вече в неговите ръце.
Алексий II
Какво е нужно, за да се вразуми човек? Нужно е някой да умре. Нужно е да му поставят сериозна диагноза, за да се уплаши и разтревожи. Нужно е смъртта да му дъхне в лицето със своето дихание. А до тогава? Нима не трябва да вярваме в Бога, когато сме богати, здрави, млади и доволни?
Когато те стегне нещо сериозно за шията, веднага всичко ще ти стане неинтересно, абсолютно всичко! Само за едно ще мислиш - своята бедна душа. И какво? Трябва да чакаш болести, за да се вразумиш? Бъди умен днес! После ще бъде твърде късно...
Андрей Ткачов
Каквото повикало, такова и се обадило. Ако ти крещиш на своите деца, бъди спокоен: ще дойде време, и децата ще ти крещят в отговор. Ако ти биеш своите деца - почакай малко, децата ще заякнат и ще ти го върнат с лихва. Ако ти нямаш време за своите деца, то откъде децата ще намерят време за тебе, когато изнемогнеш от старост и болест. Каквото посееш, това и ще пожънеш. И тук да се пита: "защо се случва всичко това с мен?" е напълно безсмислено. Това е закономерност: каквото си вложил, това и си получил. Това се отнася не само за децата. Това се отнася и за отношенията с близките, и за отношенията с роднините, за отношенията с колегите по работа. Във всичко, както бихте искали да се отнасят към вас, така и вие се отнасяйте към своя ближен.
Евгений Попиченко
Често казвай: "Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже, слава Тебе!" и ще живееш като в рая. Ще бъдеш сред скърби и болести, но като в рая. Такова чувство на радост ще бъде в теб, че няма да можеш да разбереш, откъде е то. А то е от това, че славиш Бога за всичко. Ето това дава славословието на Бога. Неизразима радост. Веселие. Пълнота на живота.
А нехвалението на Бога дава тъга, мъка, печал, безрадостност, униние...
Тихон Агриков
Ако човек вярва в Бога, то каквото и да се случи с него: неизлечими болести, семейни скърби, служебен крах - той се отнася към всичко с търпение, възприема всичко като изпитание низпослано от Господа. И така, когато той приема всички изпитания без ропот, те се превръщат в съкровища и в полза за неговата душа.
Илий Ноздрин