Цитати на тема "Град" - страница 8
При предоставянето на гражданство на хора, които нямат преки териториални връзки с град Рим, те прекъснаха връзката, която повечето хора в класическия свят приеха за даденост, между гражданството и един-единствен град. По систематичен начин, който тогава беше несравним, те направиха възможно не само да станат римляни, но и да бъдат граждани на две места едновременно: родния град и Рим.
Мери Биърд
Вярвахме, че Париж е началото на нас. Това е градът, който ви кара да мислите за начало или дори за сочни среди. Париж е книга, която можете да се насладите, изцяло или частично, по всяко време и през всеки сезон. На деветдесет или тридесет и четири години можете да отворите всяка глава и да четете от там.
Мишел Гейбъл
Имах непреодолимо усещане за самотата на този град – трилион души в спалните им, високо в скалите на прозорците. Мислех си за това, което се крие под всичко това - помислих си за електрическите кабели, пара, вода, огън, влакове на метрото и лава във вътрешността на града, подземния тътен на влакове и земетресения. Мислех си за мъртвите души от войната, бетонирани.
Мо Хейдър
Какво си помислих за Принстън? Е, отговорът на този въпрос изисква история. Когато пристигнах за първи път, се огледах около себе си готическите сгради - по-млади, по-късно научих, от много от джамиите в този град, но направени чрез обработка с киселина и гениална каменна зидария, за да изглеждат по-стари...
Мохсин Хамид
През 70-те и началото на 80-те Шанхай беше тих, предпазлив, призрак на някога велик град - и въпреки това физически малко се промени от блестящия си разцвет. Когато го посещавах, обичах да чета книги за местна история и използвах свободното си време, за да разгледам някогашните свърталища на гангстери и джазмени.
Никол Монес
Никой не обръщаше внимание на това как изглеждат нещата, и когато се движеха все по-бързо и по-бързо, всичко ставаше все по-грозно и по-мръсно, а когато всичко ставаше все по-грозно и по-мръсно, те се движеха все по-бързо и накрая и накрая започна да се случва много странно нещо. Тъй като на никой не му пукаше, градът бавно започна да изчезва. От ден на ден сградите ставаха все по-бледи и по-слаби, а улиците избледняваха, докато накрая стана напълно невидим. Изобщо нямаше какво да се види.
Нортън Джъстър
Докато вървеше през безлюдния град, той си мислеше за Новата година на детството си, преди да навърши десет години, преди Промяната, когато градът все още сияеше с меката, дълбока омагьосване на захаросани ангели, разперващи искрящите си крила във витрините на пекарната и камбани, чиито ясни звуци се издигаха като морето при лунен прилив, и стъклени орнаменти, които се въртят бавно насам-натам по тъмните клони на дърветата, събирайки в отраженията си целия удивителен, изпълнен с обещания свят.
Олга Грушина