Цитати на тема "Град" - страница 18
Учудващото е, че огромната по обем книга е написана за много кратко време. И тук идва един друг много интересен въпрос – за същото ли време един преводач може да я преведе? Два романа на Фокнър, написани в продължение на 25 години – "Градът" и "Дворецът", ми отнеха пет години; при това там се сменяха само две поколения. В "На изток от рая" се сменят повече от три поколения и тук преводачът се изправя пред нещо, което не може да бъде нито преглътнато, нито систематизирано от която и да е от съществуващите теории на превода. Той също като автора трябва да мине по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край на едно такова дело.
Кръстан Дянков
След свършването операциите против сърбите, германците веднага поискаха да турят ръка на нашата армия. Искат нашите дивизии да влязат в тяхно подчинение, да вземат железниците, комендантствата на градовете, а за нас резервираха правото да им бъдем покорни ратаи. Възпротивих се. И благодарение на това имахме сполуката против англо-френците. Ако те командваха нашата армия, ние все щяхме да бъдем около Черна. Затова те са недоволни от мене. Жеков, вместо да ме подкрепи – и той се отърсва (обърсва) с мене. Изглежда, че Жеков е струпал върху мене и всички криви дърва по разните въпроси, по които сме в несъгласие с министрите. Аз съм черната котка. Пред мене Жеков е съгласен по всички въпроси. Изглежда, че пред тях друго говори. По всичко се вижда желанието му да ме унизи, затова и той не ме вика на конференциите. Всички дойдоха при Царя, само аз не. Пуста дребнавост.
Константин Жостов
Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.
Алеко Константинов
Когато победим в световен мащаб, ние, така ми се ще, да направим от злато обществени места за отхождение (обществени тоалетни) на улиците на няколко от най-големите градове в света. Това би било "най-справедливата" и нагледно-назидателна употреба на златото за тези поколения, които не са забравили, как заради златото за загинали десет милиона човека и щое тридесет милиона са останали инвалиди във "великата освободителна" война 1914-1918 г....
Владимир Ленин
![Цивилизацията като термин предполага човешка активност. [...] Това е начинът, по който хората са изразявали как и защо са искали да живеят в общности. Това е начинът, по който ние си представяме идеалната общност. [...] Мисля, че най-амбициозното нещо, което хората някога са предприемали, е да се съгласят да живеят в големи градове с други хора, които не познават. Наистина е трудно да се изгради общност, в която да се научим как да приветстваме различията и да живеем заедно в хармония; а ние сме се проваляли през цялото време. (Ричард Майлс (историк))](https://cdn.quotes.bg/img/quotes_images_webp/41/richard-mayls-istorik-aktivnost-980341.webp)
...Селянинът, раснал сред природата, гледа, човекът в града – зяпа, ошашавен от многобройните обекти, привличащи окото. Човекът сред природата живее по нейният висш закон – да оцелее, да се извиси и да се самоусъвършенства; неговият градски братовчед разчита на близките до него, наречени колектив, маса, тълпа или гражданско общество... (Последното го прибавям за нюанс...)
Георги Мишев
Паметниците са градоустройствен, основополагащ елемент в една модерна архитектура, ние не можем да се лишим от тях. В европейските градове на всеки площад има паметник, докато при нас няма. Ние имаме паметници по гори и паланки, където е минала някаква чета, откраднали кашкавал и т.н., но това паметници ли са?
Николай Николов-Зиков
...Като наблюдавате в действителност ежедневно могъществото на града и станете негови почитатели и когато сами разберете, че е велик, спомнете си, че това са постигнали мъже храбри, знаещи дълга си и ръководени в делата си от честта, и че дори при сблъсък с несполука те не смятаха за достойно да лишат и града си от своята доблест, а му поднесоха най-драгоценната жертва.
Перикъл
Център на областта, в която съм се родил и главно негово селище е градът Монтана. За сто години той сменя четири пъти името си: Кутловица, Фердинанд, Михайловград, Монтана. Честата смяна на имената показва, че градът иска по някакъв начин да се скрие от себе си, без да остави следи, подобно на бягаща по снега лисица, която мете с опашка и заличава следите си. Не вярвам, че ще му се отдаде. Досега успява да заличава само имената си.
Йордан Радичков
Да не ви е чудно, ако ви кажа, че нашето управление не е управление, а една война, една същинска вътрешна и външна война; война с железничари, война с разбойници из горите, с разбойници и в градовете, война с учители, война с партии, война с военна лига, война с омраза и недоверие вън от нас, война с чиновничеството, война с благонравния Св. синод. Кажете ми с кого в България не сме се карали, кажете ми на кого не сме отворили война, за да отворим по-скоро.
Александър Стамболийски
"Елате някога в Германия, например в Берлин: Берлин е най-големият турски град извън Турция. А ние живеем мирно заедно." - "Kommen Sie einmal nach Deutschland, z.B. nach Berlin: Berlin ist die größte türkische Stadt außerhalb der Türkei. Und wir leben friedlich zusammen." - интервю за "Ал Арабия", 22. Juni 2004.
Йошка Фишер
...От престъпника искали сам да потвърди собственото си наказание, като обяви чернотата на своите престъпления: карали го подобно на тройния убиец Жан-Доминик Лагланд да казва: "Чуйте за всички мои ужасни, безчестни и окаяни деяния, извършени в град Авиньон, където моята душа се опетни като безчовечно наруши свещените правила на приятелството.
Мишел Фуко
Няколко бретонски депутати вечеряли у господин Дьо Шоазьол. Един от тях, човек с твърде сериозно изражение, не обелвал нито дума. Впечатлен от вида му, херцог Дьо Грамон се обърнал към кавалера Дьо Курт, полковник на швейцарците: "Ще ми се да му чуя гласа на тоя човек." Кавалерът го попитал: "Откъде сте, господине?" - "От Сен Мало." - "От Сен Мало!? По каква странна случайност този град го пазят кучета?" - "Защо странна? - отвърнал сериозният човек. - Кралят не го ли пазят швейцарци?!"
Никола дьо Шамфор