Цитати на тема "Грях" - страница 18
Нашите болести в по-голямата си част произхождат от греховете, затова най-доброто средство да се предпазим и изцелим от тях се състои в това да не грешим.
Велик подвиг е търпеливото понасяне на болестите и дори и намирайки се сред тях, да възнасяш благодарствени песни към Бога.
С Бога ни сближават скръбта, притесненията, болестта, трудовете. Не роптай срещу тях и не се бой от тях.
Болестта, макар и да измъчва плътта ти, спасява твоя дух.
Тихон Задонски
Ако сме болни от рак и разберем, че на Северния полюс има доктор, който може да ни излекува, ще оставим всичко, ще преодолеем всякакви препятствия – само и само да се доберем до целителя
и да се избавим от болестта.
Няма да ни уплашат нито трудности, нито финансови разходи, зарязваме всичко и отиваме. Смиряваме душата си заради здравето.
А когато ракът на греха заплашва със смърт душата ни – колко повече трябва да оставим всичко и да тичаме, без да обръщаме внимание на препядствията. Да дойдем, да застанем на колене, да признаем греха си, да получим лекарство и да се изцелим.
Ефрем Аризонски
Вместо да се срамувате от онзи, който ще започне пред вас да злослови за ближния си, по-добре му кажете: "Ех, братко, аз падам всеки ден в най-страшни грехове, как бих могъл да осъждам еди-кого си?". По този начин ще направите едновременно две добрини и с едно лекарство ще изцелите и себе си, и ближния. Един от най-кратките пътища за опрощаване на греховете да не осъждаме никого. Казано е: "не съдете и няма да бъдете съдени" (Лука 6:37).
Йоан Лествичник
Както огънят е противен на водата, така и на онзи, който се разкайва, не е свойствено да осъжда. Ако ти би видял някого да греши дори в предсмъртния си час, то и тогава не го осъждай; защото Божият съд е неизвестен за хората. Някои явно падаха в големи грехове, но тайно извършваха големи добродетели; и ония, които обичаха да ги осмиват, се излъгаха, като тичаха след пушека, а не виждаха слънцето.
Йоан Лествичник
- Какво е щастие?
- Щастието е любов.
- А какво е любовта?
- Любовта е безгранична свобода, която ни освобождава от оковите на греха. Затова бъдете напълно свободни и в свободата си не съгрешавайте. Радвайте се! Радвайте се всеки ден! Всеки ден може да бъде за нас последен. Обичайте даже и враговете си и тогава ще имате пълна свобода, която ще ви освободи от греховете. Обичам ви, скъпи мои! С Бога и Ангела-хранител...
Серафим (Бит-Хариби)
- Не е ли грях да живееш в дълг? А ако умреш и нямаш време да изплатиш дълговете си, Господ ще изиска ли в бъдещия живот или ще прости?
- Не, разбира се, не трябва да се живее в дълг.
- Сега този западен начин на живот е все по-популярен, когато всичко е на кредит: апартамент, кола и всичко останало също.
- Това е лош начин на живот.
- Колко е дал Господ, с толкова трябва да сме доволни.
- Да.
Дмитрий Смирнов
Както в светския живот има бедни и богати, така и в духовния свят, в духовния порядък има бедни и богати. Бедните просят от богатите и заможните и без тях не могат да живеят, така и в духовния порядък бедните трябва да прибягват до помощите на духовно богатите. Ние духовно сме бедни, нищи, а светиите са духовно богати или още в този живот сияещи с вяра и благочестие. Към тях ние, бедните, трябва да прибягваме. Техните молитви трябва да просим, за да ни помогнат да станем прости, като младенци, за да ни научат на духовната мъдрост, как да побеждаваме греховете, как да възлюбим Бога и ближния.
Йоан Кронщадски
Разделяне на душата от тялото
В голяма скръб и печал се намира душата, когато я влекат и я принуждават да върви насам и натам
(в различни посоки).
Демоните искат да я отведат със себе си в геената; ангелите желаят тя да стигне заедно с тях до
обителите на светлината.
В това време не са й от полза нито приятелите, нито братята, нито обичаните от нея, нито близките, нито познатите. За нищо счита тя и богатство, и имущество, а мисли само за това колко са греховете й и колко големи са те.
Душата кръжи тогава около тялото и му говори: "Прощавай! Взима ме смъртта и аз заминавам.” А тялото отговаря на душата: "Иди си с мир, мила душа!
Господ, Който ни сътвори, да ни избави от геената!”.
Ефрем Сирин
НА КАКВО МОЖЕМ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ
Мащеха е земята и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби.
Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга.
Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб.
Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата.
Николай Велимирович