Цитати на тема "Грях" - страница 16
Никога не забравяйте, че до тридесет годишната възраст от земния си живот Божият Син е бил дърводелец, имал е мазоли по ръцете и не се срамувал да протегне ръка и да получи заплащане за плугове и яреми, които Той е изработвал, както е казано във времето на мъченик Юстин Философ. Големият интелектуалец апостол Павел не се е срамувал след дневната си проповед през нощта да прави чували, шатри и постелки от козя вълна, както е било обичайно на Изток по това време. Свети Василий Велики и свети Йоан Богослов, както и всички останали светии също са работили. Ето защо не трябва да се срамуваме и да се страхуваме от каквато и да е работа, трябва да се срамуваме и да се боим единствено от греха. Тогава наистина чрез нашата вяра и чрез нашия живот във вярата ние ще осъществим смисъла и целта на нашето съществуване в този свят, тоест ще получим блаженство в нашето истинско Небесно Отечество.
Павле (Сръбски)
Най-грозната черта на днешните хора не е това, че сме грешници. Защото Христос затова дойде - за да потърси и да спаси погиналото. Църквата е лечебница за грешници. Най-ужасното и неправославно нещо е усещането ни за невинност - никой не е виновен за нищо, включително и за греховете си. Малцина са тези, които искат да поемат отговорност за тях. Копнея да срещам грешници. Хора, които знаят, че са виновни. И могат да поемат отговорност за това. Каещите се грешници са красиви.
Владимир Дойчев
Днес грехът се е превърнал в нещо модно. Огромното болшинство от съвременните хора са увлечени от греха и когато видят, че някой "не е в крак с времето", не живее в грях и притежава поне малко благочестие, те го определят като ограничен и старомоден. Не им дава покой мисълта, че има хора, които живеят настрана от греха. Но най-лошото е, че считат своята греховност като признак за възход.
Ако днешните човеци, живеещи в нечистота, си направят труда да видят, че са грешници, то Господ ще ги помилва, но те оправдават онова, за което не може да има оправдание, и превъзнасят греха. А да считаш греха за нещо прогресивно и да твърдиш, че нравствеността е остаряло понятие, това е най-ужасяващата хула срещу Светия Дух.
Паисий Светогорец
Търпи обиди, неприятности, несправедливости и не смей по своята гордост да виниш ближния си. Повярвай, ако го направиш, вината няма да лежи върху него, а върху тебе: Господ желае да очисти греховете ти, затова и ти изпраща незаслужена скръб или обида. Но пак ще ти напомня - те са напълно заслужени от теб, поради твоите стари грехове, затова приемай скърбите с радост, приемай ги като лекарство от Самого Господа, а този, който те обижда считай за твой небесен приятел, целител на твоята душа; тогава никаква обида няма да те тревожи, а само ще те зове към покаяние, смирение, търпение и ще увеличава здравето на твоята душа, и ще станеш любим на Бога.
Сава (Остапенко)
Завистта е сатанински грях. Как трябва да реагира християнинът на някакво предимство, което има друг човек - красота, физическа сила, интелигентност, богатство? Той трябва да симпатизира на такъв човек, тоест да му се радва, че е здрав, че е красив, че е богат, че е умен. И ако това създава неприятност на човека, това означава, че той е обсебен.
Дмитрий Смирнов
Разбира се, ваше право е да се отдръпнете от общуване, което е тежко за вас. Но е важно в такава ситуация да запазите сърцето си от обида и желание за отмъщение. Помолете се за тези, които са ви наранили и не говорете лошо за тях. И помнете, че спасението и самопознанието е невъзможно без скърби.
Разликата между християнското смирение и загубата на човешко достойнство се състои в това, че християнското смирение е съзнанието за собствените грехове и умението да видждаш добрите качества в човека насреща. Докато загубата на достойнство се придружава от чувства на завист, омраза, недобронамереност, лъжа, лицемерие... Важно е да помним, че в духовно отношение, не друг, а единствено ние сами можем да унизим себе си. Докато грубостта, равнодушието, насмешката, оскърбленията на някой друг към нас – това е бумеранг, който рано или късно се връща към този, който го е хвърлил.
Рафаил Карелин
Само Светият Дух може напълно да очисти човека от страстите и да възвърне властта му над самия себе си, която е била похитена от дявола.
Когато Духът се всели в човека, Той го освобождава от греховното робство, разрушавайки тялото на греха, т.е. плътското състояние у човека.
Господ е Дух, и този човек, който се прилепя към Господа, Бог го съединява със Себе Си, тогава човекът става духовен, получавайки от Господния Дух духовни качества, при което от него отпадат скотоподобните качества.
Не съществува истинно познание за Господа Иисуса Христа без посредничеството на Светаго Духа.
Игнатий Брянчанинов
Цялото Слънце и всички звезди не струват колкото една душа, а вижте колко хора днес са продали душата си за временни неща, за злато, за костюми, за страсти, за сласти. Повреди ли и изхаби човек душата си в пороци и грехове, няма да може с нищо да си я откупи, дори и да стане
господар на цялата Слънчевата система.
Юстин Попович
Ако царете и владетелите на народите разбираха Божията любов, те никога нямаше да воюват. Войната идва при нас заради нашите грехове, а не заради нашата любов. Господ ни създаде в любовта Си и ни заповяда да живеем в любов и да Го прославяме... Ако разбирахме силата на думите на Христос "Научете се от Мен, защото Съм кротък и смирен на сърце", целият свят, цялата вселена би изоставила всяко друго знание, за да изучава тази небесна наука...
Силуан Атонски
Когато човек е искрен, той е истински и там пребивава Светият Дух. Такъв човек, макар и да има в себе си много грехове, има много по-голям шанс да напредне в духовния живот и да се очисти, защото не се крие, не играе, не калкулира, защото открито и смирено показва своето отстъпление от Божия Закон и Бог го очиства от това, понякога директно, понякога чрез хората. Във всеки случай раната, която се показва, се лекува.
Юстин Попович
Не си представяй Бог като някакъв твърде строг съдник и палач. Той е много милостив. Приел е нашата човешка плът и като човек е пострадал не заради светците, а заради грешниците подобни на теб и мен. Не бива да се отчайваш, защото няма грях, който да превишава Божието милосърдие; отчаянието винаги се изпраща от дявола, затова и не бива да се вслушваме в него.
Йоан Валаамски
Ако някой ви попита защо се молите на бездушни икони и каква ви е ползата от тях - кажете му, че от нашите икони получаваме несравнимо повече полза, отколкото от най-добрия и благодетелен човек; кажете му, че от иконите винаги приижда благодатна сила и помощ за душата, която ви предпазва от грехове, скърби и болести, особено от иконите на Спасителя и Божията Майка; че един сърдечен поглед, отправен с вяра към тях като към живи, които се намират близо до нас, спасява от люти скърби, страсти и душевен мрак, че ако докосването до дрехата на Спасителя и кърпите на апостолите правело болните здрави, то колко повече ликовете на Спасителя и Божията Майка са силни да изцерят вярващите от всякаква скръб, заради вярата в Господа и Божията Майка.
Йоан Кронщадски
Не гледай чуждите грехове, но гледай само своето зло, защото няма да бъдеш изпитван за другите, но само за себе си ще даваш отговор. За тебе няма никаква необходимост да изпитваш другите, кой как живее, как съгрешава, но внимавай за себе си, угаждаш ли на Бога, подражаваш ли на житието на светиите, следваш ли техните стъпки, приятно ли е твоето дело пред Бога. Човекът, осъждащ другите, е като лукаво огледало, всички отразява в себе си, а себе си не вижда, или като мръсна баня, която всички мие, а сама стои в блатото. Така и съдещият другите гледа към всички, кой как яде, как пие, как съгрешава - всички вижда, а себе си не вижда.
Димитрий Ростовски