Цитати на тема "Възраст" - страница 20
Ако бяхме лишени от изкуството на преувеличението, ние щяхме да сме осъдени на един ужасяващо скучен живот, на едно съществование, което изобщо не си струва да бъде съществувано. (...) За да обясниш нещо разбираемо, ти просто си длъжен да преувеличиш, единствено преувеличението онагледява, а когато вече си на възраст, опасността, че ще те вземат за глупец, вече изобщо не те интересува.
Томас Бернхард
А на подмятанията за възрастта ще ви отговоря с думите на папа Йоан-Павел II - "Молитвата не се отправя с краката, а със сърцето". Работата на държавния глава не е атлетическо състезание, за нея са необходими компетентност, решителност и почтеност. Уверявам ви, работата на председател на Конституционния съд не е нито по-лека, нито по-малко отговорна, нито по-малко натоварена от тази на президента.
Неделчо Беронов
Пълнолетен" е хубава старонесмка дума. Тя означава: "да бъдеш отговорен", а тоест "да не мълчиш". Когато бях във възрастта на събралите се тук ученици и ученички имаше война. И, израснали под идеологическото влияние и контрола на национал-социализма, ние се подчинявахме и учехме на сляпо послушание, което мнозина от моето поколение ги доведе до гибел. Едва в следвоенните времена, когато бях на осемнадесет-деветнадесет години, аз с големи усилия се учех да се ориентирам, да задавам въпроси и високо да възразявам. Така, наваксвайки, аз станах пълнолетен и в периода на политическото възстановяване - през 50-те и 60-те години, в епохата на Аденауер - намерих достатъчно възможности да се съпротивлявам и да подложа на изпитание моето "да" и моето "не.
Гюнтер Грас
Брат ми Стефано също играеше футбол, при това доста добре. Дори стигна до юношеския състав на Сампдория, по това време един от грандовете в италианския футбол. По едно време той реши, че не иска да става професионален футболист и се захвана да учи. Днес му се възхищавам за това решение. Не знам колко деца на неговата възраст и с неговия талант биха направили като него. Аз нямаше да мога.
Алесандро Дел Пиеро
Много тайни ни е оставил Той (Дядо Господ), и първата е неговата самоличност - кой го е родил, от каква социална среда произлиза, какви са политическите му убеждения, защо е бездействал до дядовската си възраст и изобщо способен ли е да нанесе някои по-конкретни данни в паспорта си, ако въобще има документи за самоличност...
Ивайло Петров
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност.
Александър Шурбанов
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов