Цитати на тема "Поведение" - страница 20
Трябва да си дадем сметка, че похвалата е просто една вербална "кучешка бисквитка". Много родители и учители са подведени да смятат, че поощренията и наказанията са две много различни стратегии. И някои се оплакват, че са опитали и двете, но нито едното не е помогнало. Всъщност те са опитали само един похват - аз го наричам подхода "правещ-нещо-на-детето". Поощренията и наказанията са огледални стратегии - и двете са опит да се контролират децата. A децата, също като възрастните, не обичат особено да бъдат контролирани. Единственото нещо, което наградите и наказанията могат да ни спечелят, е краткосрочно послушание, но на тежка цена. Вместо това, подхода, който трябва да възприемем - и за който е много по-трудно да се даде точна рецепта - е поход, който наричам "работещ-заедно-с-детето". При него включваме децата във вземането на решения и гледаме отвъд конкретното поведение, така че да не изпускаме от полезрението си дългосрочните цели.
Алфи Кон
Поведението обикновен се нарича добро или лошо, според начина, по който обикновено е подкрепяно от другите. То обикновено се нарича правилно или погрешно по отношение на условностите. Има правилен и погрешен начин да се направи нещо: дадено движени при шофиране на кола е правилно, а не просто добро, а друго движение е неправилно, а не просто лошо. Сходно разграничаване може да се направи между похвалата и укора, от една страна, и заслугата и обвиняването, от друга. Хвалим и укоряваме хората по принцип, когато тяхното поведение е положително или отрицателно подкрепящо за нас, без да се интересуваме от продуктите на тяхното поведение, но когато отдаваме на човек заслуга за постижение или го обвиняваме за щета, посочваме постижението или щетата и подчертаваме, че те са резултат от неговото поведение. (стр.125)
Бъръс Фредерик Скинър
М... лудо се забавлява с недъзите, които открива в обществото. Изглежда очарован, когато види някоя смайваща несправедливост – незаслужено разпределени постове, смешни противоречия в поведението на управници, скандали от всякакъв вид, каквито обществото често ни предлага. Отначало мислех, че е злобен. Но когато го опознах по-отблизо, разбрах на какъв принцип се подчинява този странен начин на възприемане на нещата. Става дума всъщност за почтено чувство, за добродетелно възмущение, което дълго време го е правело нещастен и кеот е заменил със склонност към шеги, – шеги, които би трябвало да са само весели, но понякога стават горчиви и саркастични, давайки да се разбере какво лежи в основата им.
Никола дьо Шамфор