Цитати на тема "Глас" - страница 21
"Нейното място в деноминацията беше единствено по рода си. Тя не претендираше да бъде ръководителка, но изключително един глас, една вестителка, която предава Божиите вести на народа Му. Нейният живот беше отбелязан с дълбока скромност и високо духовно влияние. Нейните вести допринесоха главно за единство на църквите на адвентистите от седмия ден” (Речник на американски биографии, том 20, стр. 98)
Елън Гулд Уайт
И по руски обичай, според особеностите на руския характер, всеки, който получаваше пет години, се радваше, че не са десет. Лепнат ти десет – радваш се, че не са двадесет и пет, а който е с двадесет и пет – подскача от радост, че не са го разстреляли. В лагерите това степенуване – пет, десет, петнадесет – го няма. Достатъчно е да кажеш на глас, че работата е тежка – и следва разстрел. За всяка дори най-невинна забележка по адрес на Сталин – също разстрел. Мълчанието е агитация, това се знае отдавна. Списъците на бъдещите, на утрешните мъртъвци се съставяха от следователите на всяка мина въз основа на доноси, на съобщения на "тропачите”, на "певците” и на много доброволци, оркестранти в прочутия лагерен оркестър-октет: "седмина пеят, един тропа” – пословиците на криминалния свят са афористични. А самото "дело” изобщо не съществуваше. И не се водеше никакво следствие.
Варлам Шаламов
Няколко бретонски депутати вечеряли у господин Дьо Шоазьол. Един от тях, човек с твърде сериозно изражение, не обелвал нито дума. Впечатлен от вида му, херцог Дьо Грамон се обърнал към кавалера Дьо Курт, полковник на швейцарците: "Ще ми се да му чуя гласа на тоя човек." Кавалерът го попитал: "Откъде сте, господине?" - "От Сен Мало." - "От Сен Мало!? По каква странна случайност този град го пазят кучета?" - "Защо странна? - отвърнал сериозният човек. - Кралят не го ли пазят швейцарци?!"
Никола дьо Шамфор