Цитати на тема "Дост" - страница 20
Не мога да ви посъветам нищо по-добро. По-големите от вас в най-скоро време ще напуснат училището като абитуриенти. Училището е защитено пространство. Извън училището господства доста по-суров климат. Трябва да се взема предвид и насрещния вятър. Но всичко ще зависи от това: да не мълчите дори при насрещен вятър, да казвате високо срещу вятъра своите "да" или "не" и да можете тези "да" или "не" да ги обосновете.
Гюнтер Грас
Брат ми Стефано също играеше футбол, при това доста добре. Дори стигна до юношеския състав на Сампдория, по това време един от грандовете в италианския футбол. По едно време той реши, че не иска да става професионален футболист и се захвана да учи. Днес му се възхищавам за това решение. Не знам колко деца на неговата възраст и с неговия талант биха направили като него. Аз нямаше да мога.
Алесандро Дел Пиеро
Книгата имаше друго заглавие, но доста претенциозно: "Нацията като мечта". А "Кога и как е бил изобретен еврейският народ?" от самото начало беше замислено като подзаглавие. Аз не го считам за провокативно, а задавам и се опитвам да отговорв на следния легитимен въпрос: "Кога и как е бил изобретен еврейският народ?"
Шломо Занд
Ако някой отхвърля Лакан, то скоро и самата психоанализа ще му се стори съмнителна, а оттук - само една крачка до пренебрежителното отношение към филмите на Хичкок и високомерното отрицание на детективските филми. Колко много хора първо поемат по гибелен път с някаква лека цинична насмешка над Лакан, който в този момент им се струва доста незначителен, и завършват с това, че считат Стивън Кинг за абсолютен литературен боклук!
Ако някой отхвърля Стивън Кинг, то скоро и самият Хичкок ще му се стори съмнителен, а оттук - само една крачка до пренебрежителното отношение към психоанализа и високомерно отрицание на Лакан. Колко много хора първо поемат по гибелен път с някаква лека цинична насмешка над Стивън Кинг, който в този момент им се струва доста незначителен, и завършват с това, че считат Лакан за фалоцентричен мракобесник!
Славой Жижек
Първите ми произведения са стихотворения, първото, казваше се "Стъпките”, беше публикувано в пловдивски вестник. Само че редакторът – той не беше поет, а журналист, пишеше и проза, и публицистика, доста ми беше променил произведението – вероятно да го направи по-идеологически правилно, по-ясно. Минавах малко за неясен тогава.
Йордан Костурков
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Бих ги призовал (родителите - бел.цит.) да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.
Алфи Кон
Що се отнася до облеклото ми... Е, чудесните спортни панталони и блузата, тип "бананова република", се бяха изпарили. На краката ми се появиха високи до бедрата кожени ботуши, съчетани с подходяща блуза с гол гръб и пола, с която никога не бих успяла да се наведа. Криле с шипове, рогца и камшик допълваха картината. ... Надявах се, че никоя от местните демонки никога няма да разбере за това. Те наистина бяха от доста висока класа. Извърнах се от присмиващото ми се огледало и се насочих към крайната си цел...
Ришел Мийд
Следяха ме.
В това имаше известна ирония, имайки предвид, че през последните няколко седмици аз следях другите. Поне не беше вампир. Вече щях да го зная. Последният ефект от това да съм целуната от сянката беше способността да усещам неживите – за нещастие посредством пристъпи на прилошаване. При все това бях благодарна на предупредителната система на тялото ми и изпитвах облекчение, че преследвачът ми тази нощ не беше безумно бърз, безумно зъл вампир. Напоследък имах доста схватки с тях и ми се щеше поне за малко да си отдъхна.
Ришел Мийд
Не може да изчистим историята от противоречия, защото самата тя е противоречива. За сложните неща не може да се говори просто. Винаги истината стои някъде по средата. Пълното отрицание на онова минало или по-предишното минало без никакви допускания на някакви постижения, е доста смешно.
Андрей Пантев
Но... да попитам все пак тези големци – от президент до президент на корпорация – след като говорят за човечност, което е напълно основателно [относно сирийските бежанци], няма ли те да поднесат един от хотелите си, а не да изпразват училища. Иначе е доста отблъскващо... Е, нали бяхме оазис на толерантността и добротата?
Андрей Пантев