Цитати на тема "Степен" - страница 21
Всъщност целта е да се замъгли това, което е вярно с това, което не е, до степен, че истината да изчезне напълно. Като твърдите шумно, че нещо е фалшиво, вие създавате фалшива контра-реалност. С времето тази конструирана суверенна версия на събитията става реална – поне в умовете на тези, които наблюдават.
Люк Хардинг
Назарбаев е много компетентен лидер. В постсъветското пространство може би най-грамотният. Той никога не би тръгнал против волята на своя народ, той тънко усеща какво чака народът. И всичко, което е направено напоследък, до голяма степен благодарение на неговия организаторски талант, неговия политически опит, всичко това е в руслото на интересите на Казахстан като държава.
Владимир Путин
Разликата между желанието и изгарящата страст е решаваща. На всеки му се иска да притежава хубави неща – пари, слава, уважение,- но повечето хора никога не стигат по-далеч от желанието да ги имат. Ако знаете какво искате и до такава степен сте решили да го получите, че това да се превърне в мания – вече сте направили първата стъпка.
Наполеон Хил
Смирете се с болестите, смирете се със скърбите, смирете се със старостта, когато цялата ви глава е побеляла. И само повтаряйте: "Слава на Тебе Господи, слава на Тебе!".
И всички болести ще си отидат, и всички скърби ще се разсеят, и всичко ще стане десет пъти по-добро, отколкото е било. И вашата старост ще ви бъде в благост. И ще се появи мъдрост.
Знаете ли, какво означава смиреномъдрие? Това е, когато човек в своите болести, скърби и всевъзможни неразбории, се смири до такава степен, че Господ, виждайки неговото търпение, му дава мъдрост.
Славете Господа през цялото време, каквото и да ви се случва. И ще видите истински чудеса.
Алипий (Воронов)
Идеалната формула за възпитание на деца я изведе Фьодор Михайлович Достоевски в романа си "Братя Карамазови". Той пише, че най-доброто възпитание е споменът, който човек носи от детството си. Моята задача е да направя всичко по силите си, за да дам колкото е възможно повече доброта, любов и истина на децата си, които да се пропият в съзнанието им, както и в много по-голяма степен в подсъзнанието им. Това, за което говоря в кухнята с жена ми, когато в съседната стая детето чете книга или играе, ще остане в паметта му. И може би от това по-късно ще бъдат изградени неговите мисли, чувства, отношението му към всичко, което се случва. Едно вече пораснало дете само няма да разбира откъде е в него това отношение, това поведение.
Игор Гагарин
Кой може да ни даде истинско облекчение? Това е Христос. Никой друг. Всичко останало, което правим, - то е човешко, то може да ни помогне само до някаква степен, примерно: можем да се отправим на пътешествие, да отидем на село при някой добър приятел, или на някое друго приятно място. Това също помага и ни успокоява понякога, но то е само повърхностно. Единствено Христос може истински да упокои душата на човека, защото Сам Той е Покоят на нашите души.
Атанасий Лимасолски
Бог предварително промисля за нашия живот. Той знае кого на какво място да постави, на кого да даде какви блага и в каква степен, някого да не допусне изобщо към блага, а някого навреме да вземе от този живот заради неговото спасение и за полза на другите хора. И това значи, че при целия ни човешки хаос няма неконтролирани ситуации.
И това означава, че ако не си постигнал нещо, не си приет на място, където си искал да бъдеш приет, не си се срещнал с човека, който ти харесваше толкова много, не си успял да реализираш някои свои планове, това е защото Бог те води по друг по-необходим и полезен за тебе път, макар че понякога е много болезнено и горчиво да го приемеш. Божият промисъл може да води човека по най-тайнствените и непонятни за него пътища.
Валерий Духанин
Ако не се научим да обичаме, то тогава цялото наше християнство е надуто и мнимо. Аз – казва – ходя в храма. И будистът ходи в храма! Аз – казва – се моля... И мюсюлманинът също се моли! Аз – казва – давам милостиня. И баптистът дава! Аз съм вежлив... И японците са вежливи; езичници, а хиляди пъти по-вежливи от нас. Вежливостта при тях е издигната до степен на култ. Така че в какво се заключава твоето християнство? Покажи!
Сърцевината на християнството е само в едно, което го няма другаде: истинското християнство се състои в любовта.
Дмитрий Смирнов
Ние трябва да оглъбим културните си прояви до степента на общочовешкото и пътят за това е по-голямо приобщаване към ценностите на Запада, чиято култура е културата на цялото човечество, защото доминира над всички останали култури, защото, где повече, где по-малко, е успяла да им се наложи. Целият ни живот трябва да се превъплъти и приеме съдържанията и формите на западния, като ги обагри със своето, българското, от което трябва да запазим само несъмнено ценното. Нататък вървим!
Константин Гълъбов
По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи.
Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.
Никос Диму
Ние сме един народ без лице. Без идентичност. Не защото нямаме лице. А защото не смеем да се погледнем в огледалото. Защото са ни накарали да се срамуваме от истинското си лице. До такава степен, че се страхуваме да познаем себе си. Така се научихме да играем различни роли: на "античния", на "европееца".
Никос Диму
По силата на всеки един е, с малко кураж да подаде ръка на някой различен, да слуша и да се опита да увеличи, дори съвсем малко, количество на добротата и хуманността в света. Но е лекомислено да правим това, без да помним как са пропадали предишните опити и че никога не е било възможно да се предскаже със сигурност как ще се държи едно човешко същество. С безкрайната си процесия от минувачи, повечето от чиито неочаквани срещи са били пропуснати възможности, историята досега е била до голяма степен хроника на пропилените заложби. Но следващия път, когато двама души се срещнат, резултатът може да е различен. Това е коренът на безпокойството, но и на надеждата, а надеждата е коренът на хуманността.
Тиодор Зелдин