Цитати на тема "Мнение" - страница 22
Когато в 1907 година аз издадох моята книга "Праотечеството на Българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тех, аз бидох обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички, които ме критикуваха, критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите са били и храбри и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви...Моят шовинизъм, като доказвал, че Тракия и Македония са стари български земи, заплашвал от една страна Русия, която аспирираше за Южна Тракия, като хинтерланд на Дарданелите, а от друга страна - панонските славяни, които аспирираха за Солун. Становището на панонските слависти се поддържаше и от българските учени.
Ганчо Ценов
Лесно е да разпознаете човек, който е болен от гордост. Гордостта неизменно е придружена от непокорство, упоритост, неразумна настойчивост в изпълнението на прищявките, нежелание и неумение да се иска прошка от никого и за нищо, надменност, самонадеяност, високомерие, непреклонност, преувеличено мнение за собствените си способности, самохвалство, хвалене, неестественост, фалш в поведението, превземане, преструване, презрение и осъждане на другите, иронични и саркастични думи, склонност да забелязва само недостатъци в другите, и при това, винаги в преувеличена форма.
Артемий Владимиров
Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.
Хорхе Букай
Нужна е преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача.
Кръстан Дянков