Цитати на тема "Воля" - страница 9
Трябва да обичаш жена си не заради плътта, а заради чистата и душа и добро сърце. Съпругата има това, което съпругът няма; допълва го духовно и обратно. Следователно в отношенията между съпрузите онези черти на духа, ума и сърцето, които са характерни само за мъжа и само за жената, трябва да се проявяват с голяма сила. Грубостта на сърцето на мъжа се допълва с нежността и чистотата на сърцето на жена му, защото сърцето на жената е много по-тънко, по-способно на духовна любов. А съпругата ... когато общува със съпруга си, трябва да компенсира липсата си на сила, дълбочина на ума с неговите знания, силната му воля. Мъжът и жената трябва да станат едно тяло и една душа в брака. Нещо по-високо трябва да се роди от техния съюз, съчетаващ всичко добро и велико, което е във всеки от тях.
Лука Войно-Ясенецки
Вярвайте на Бога, доверявайте се на Неговата воля, винаги блага за нас. Приемете всичко в живота, и радостта, и нерадостта, и благоденствието, и нещастието, като милост и истина на пътищата Господни. И от нищо не се бойте в живота, само от греха. Само той ни лишава от Божието благоволение и ни предава във властта на вражеския произвол и тирания. Обичайте Бога!
Обичайте любовта и се обичайте един друг до самопожертване. Знае Господ как да спасява онези, които Го обичат.
Йоан Крестянкин
Бог не причинява нашите нещастия. Някои са причинени от лош късмет, други са причинени от лоши хора, а някои са просто неизбежна последица от това, че сме хора и сме смъртни, живеещи в свят на негъвкави природни закони. Болезнените неща, които ни се случват, не са наказания за лошото ни поведение, нито по някакъв начин са част от някакъв грандиозен замисъл от Божия страна. Тъй като трагедията не е по Божията воля, не е необходимо да се чувстваме наранени или предадени от Бог, когато ни сполети трагедия. Можем да се обърнем към Него за помощ, за да го преодолеем, точно защото можем да си кажем, че Бог е толкова възмутен от това, колкото и ние.
Харолд Кушнер
Волята е съвкупност от два различни аспекта или момента: първо, способността на индивида да се абстрахира от всяко конкретно състояние и, като го отрича, да се върне към абсолютната свобода на чистото его; второ, актът на индивида на свободно приемане на конкретно състояние, свободно утвърждаване на съществуването му като конкретно, ограничено его.
Херберт Маркузе
