Цитати на тема "Небе" - страница 24

Една, че две, че три усилни и паметни години... Боже, За някой грях ръце всесилни издигна ти и нас наказа. Кой ли може неволя клетнишка изказа, макар и – вчерашна се дума? Да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува! А то градушка ни удари, а то порой ни мътен влече, слана попари, засух беше – в земята зърно се опече... ... Но мина зима снеговита, отиде пролет дъждовита – и знойно лято позлати до вчера злъчни широти. ... Върни се облако неверен, – почакай, пакостнико черен, неделя – две... ела тогази, страшилище! А облак лази, ръсте и вий снага космата, засланя слънце; в небесата тъмней зловещо... Милост няма!