Цитати на тема "Небе" - страница 22
Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. "Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.
Николай Велимирович
Получихме безброй съкровища от Бога: живот, способност да обичаме, да дружим, мислим, дишаме. Получихме като дар от Бога всички красоти на сътворения свят - дървета, планини, небе, звезди. Но ние не възприемаме всичко това като дар и затова не умеем да благодарим на Бога – за нашите близки и приятели, за детския смях, за клоните на дърветата, за полъха на вятъра, за възможността да се молим на Бога. Не умеейки да благодарим, не получаваме и други дарове.
Савва (Гамалий)
Днес е много актуално да се говори за земния живот, за това, колко е нужно хората да се ваксинират, иначе ще умрат. Но каквато и ваксина да си направи човек, една, две, ако иска дори и десет, а може и нито една - все тая, той така или иначе ще умре. Ваксината на вечността - това е покаянието. Ако ние си направим ваксината на вечния живот, т.е. да вземем покаянието като наш духовен труд, тогава ще живеем вечно на небето в Христа Иисуса Господа нашего.
Онуфрий Киевски
Дори да си сключил зъби до болка и пръстите ти да припукват от стискане, радвай се, защото живееш. Радвай се на тюркоазеното небе и на рубинения залез. Радвай се на перлените капки на дъжда, просто защото така е редно. Радвай се с отчаяната радост на изпонаранения войн. Нека битката е изгубена, но нали флагът е вдигнат, не си захвърлил оръжието, не си побягал позорно, защото няма с какво да бягаш. И можеш само да устоиш до края. И когато вече нямаш нищо, радвай се с висшата радост за своите ближни. Радвай се на чуждата любов и на звъна на смеха на децата, които не са твои. Дори когато небесата сякаш се сгромолясат, радвай се. И в дъжд, и в киша, радвай се. Радвай се и ликувай, презри болката, защото твоето име е човек!
Лонгин Жар