Цитати на тема "Точка" - страница 24
Оперативният критик се познава по това, че се стреми да скрие своята личност и да говори от някакви позиции – естетически, художествени, така че личността му да остане неуязвима. А творецът-критик говори само от свое име. Той демонстрира своята гледна точка и подчертава своето виждане, което може да бъде и спорно, и уязвимо, и невярно, но е негово.
Венцеслав Константинов
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!...
Алеко Константинов
При всяко голямо национално изпитание в бъдеще, съпоставено с участниците сега, ние ще имаме и слаби, и силни, и глупави, и мъдри, и добри, и лоши хора. Затова нека изследваме отделните случаи от философска гледна точка, за да ни послужат за поука, а не в качеството им на злини, за които трябва да бъде отмъстено.
Ейбрахам Линкълн
Среща се и такова увлечение, което представлява връхната точка на живота, над която животът не може повече да се издигне. Но парадоксът на битието е такъв, че това увлечение те обхваща, когато кипиш от живот, а то те кара съвсем да забравиш, че си жив. Това увлечение, тази забрава на съществуването, завладва човека на изкуството, когато изгаря в пламъците на вдъхновението; то обхваща и войника, изгубил сражението, но отказващ пощада в опиянението на боя...
Джек Лондон
Абсурдизмът" в съвременното изкуство създаде и силни художествени творби. Но тъй като абстрактното изкуство изоставя "всяка гледна точка", пази се да не се превърне в "пощальон на идеи", неговите произведения внушават, че злото е непоправимо, че единственото "защитно" средство на човека в буржоазния свят е неговото бездействие. Силата на абстрактното изкуство е в безпощадността на критиката, в неговото противопоставяне на потребителските ламтежи, поощрявани от "масовата култура". Но оттук започва и неговата реакционна страна – неговата безогледна и деструктивна критика довежда до "изкуство против възприемателя" и в последна сметка до "изкуство против себе си.
Атанас Натев
Изкачваше се към манастира и се чудеше защо света се събираше в една точка и ако не преминеш през тази точка си закован за нея като пеперуда в хербарий и изсъхваш, постепенно ставаш кожа и кости, а душата ти се механизира като един часовник, който нито напред нито назад върви, а обикаля в кръг. От целия широк свят бе избрал манастира, който е не повече от точка на картата, но бе порта, през която животът му трябваше да премине.
Любомир Николов
Нито веднъж не съм съжалявал, че съм избягал от България. Когато отидох в Америка, не съм вярвал, че може да има такава демокрация. Отиваш на летището и си вземаш билет за която си искаш точка на земното кълбо, и никой не те пита къде заминаваш, защо заминаваш, кога ще се връщаш или дали ще се връщаш. ... Никой не ти казва какво да правиш, никой не те ограничава, искаш да отваряш бизнес – отваряй, искаш да създаваш политическа партия, искаш да създаваш комунистическа партия – прави, само да има кой да ти вярва, няма проблеми.
Шефкет Чападжиев
В миналото и днес за успеха е нужно писателят да е нещо като чужденец в страната, за която пише. Да пише от гледна точка на интересите, на кръгозора на тези хора, сред които е израсъл, сред които са се формирали неговите навици, вкусове, възгледи. Писателят пише на езика на онези, от чието име говори. Нищо повече. А ако писателят познава материала прекалено добре, хората, за които пише, няма да го разберат. Писателят им е изневерил, минал е на страната на своя материал. Материалът не трябва да се познава прекалено добре.
Варлам Шаламов