Цитати на тема "Удоволствие" - страница 24
Колко много се заблуждават тези хора, които търсят щастието извън себе си - в чужди страни и пътешествия, богатство и слава, в по-големи притежания и наслади, в удоволствия и суетни вещи, чийто край носи горчивина.
Да се гради щастие извън нашите сърца е като да строим къща в място с постоянни земетресения.
Щастието е в нас самите и блажен е този, който е разбрал това.
Щастието е чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божий престол. Така казва Господ за тези, които имат чисто сърце: "... ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2Кор. 6:16) Какво друго може да не им достига? Нищо, наистина нищо, защото това, което имат в сърцето си, е най-великото благо - Самият Бог!
Нектарий Егински
Ние понякога забравяме, че жената, въпреки цялата й ангажираност, е много крехко същество. И единственият път към сърцето на една жена е нежността. Когато жената чувства, че е обичана, тя е способна на всичко. Само с любов, само с нежност можете да достигнете до сърцето й. Когато тя се чувства обичана, ушите й са отворени, сърцето й е отворено, и тя с удоволствие би направила точно това, което е отказвала да направи само пет минути назад.
Каква е основната женска претенция? Не е незабития пирон, не са разпръснатите чорапи. "Ти не ме обичаш!" - това е основният проблем. Тя трябва да почувства, че е обичана - това е, което трябва да постигнете и да съхраните, а всичко останало само ще се нареди.
Николай Могилни
Изследвали ли сме нещо до най-малкия детайл, то загубва за нас ценността си. Следователно трябва да се предпазваме от това изобщо да изследваме нещо до най-малкия детайл. Само че ние не можем другояче освен да изследваме всичко до най-малкия детайл, това е нашето нещастие, така разрушаваме всичко и унищожаваме всичко, едва ли не вече сме унищожили всичко. Изследвали сме толкова дълго един ред от Гьоте, че вече не ни изглежда така прекрасен, както в началото, и постепенно загубва своята ценност за нас, а онова, което в началото ни е изглеждало като най-прекрасния стих изобщо, накрая е вече елементарно разочарование. Накрая сме разочаровани от всичко, което сме изследвали до най-малкия детайл. (...) Накрая вече не изпитваме никакво удоволствие от изкуството, както и от живота, и това е съвсем естествено, защото с времето сме загубили наивността, а с нея и глупостта. Но вместо това си спечелваме само нещастие.
Томас Бернхард