Цитати на тема "Начало" - страница 24
Когато хората възприемат отношенията си на ниво: "О, какъв добър човек е, колко е очарователен, интелигентен, интересен и колко много можеш да вземеш от него!" - в това всъщост се състои влюбването. Съпрузите престават да бъдат интересни един на друг, защото още в самото начало се отнасят един към друг потребителски, още преди брака...Те живеят, задоволявайки жаждата си с другия човек – интелектуална, душевна, духовна, физиологична. И тогава хората бързо се насищат, изпиват се един друг като коктейл в горещо време. А ако в сърцето звучи призивът: "Какъв човек е, как ми се иска да го направя щастлив, колко много искам да му дам, да му послужа, да му бъда полезен ...", тогава любовта с времето само ще се умножава.
Алексий Умински
Изследвали ли сме нещо до най-малкия детайл, то загубва за нас ценността си. Следователно трябва да се предпазваме от това изобщо да изследваме нещо до най-малкия детайл. Само че ние не можем другояче освен да изследваме всичко до най-малкия детайл, това е нашето нещастие, така разрушаваме всичко и унищожаваме всичко, едва ли не вече сме унищожили всичко. Изследвали сме толкова дълго един ред от Гьоте, че вече не ни изглежда така прекрасен, както в началото, и постепенно загубва своята ценност за нас, а онова, което в началото ни е изглеждало като най-прекрасния стих изобщо, накрая е вече елементарно разочарование. Накрая сме разочаровани от всичко, което сме изследвали до най-малкия детайл. (...) Накрая вече не изпитваме никакво удоволствие от изкуството, както и от живота, и това е съвсем естествено, защото с времето сме загубили наивността, а с нея и глупостта. Но вместо това си спечелваме само нещастие.
Томас Бернхард
Единственото, способно да обедни цялата наша планета, е планетарна космическа прогрма... Земята се превръща в космическа станция, и войната просто изчезва от дневния ред, дори мисълта за нея се превръща в безумие в контекста на изследователските центрове, космодрумите, възхитителното усещане, възникващо от съвместния труд с хората, които ти харесват и които изпитват дълбоко уважение към своите, определени по взаимно съгласие цели – цели, които ще донесат изгода на всички, който може да ги достигне. Щастието е страничния продукт на една осмислена дейност. Планетарната космическа станция предоставя на всички членове на своя екипаж възможност да действат осмислено. Собствениците на ранчо благоденстват, а човешкия добитък на пасбищата едрее и се готви за заколение... Светът е без начало и без край.
Уилям Бъроуз