Цитати на тема "Родител" - страница 25

Какво трябва да направим за децата си? Не се грижете само за тялото на децата ви, защото и лисиците правят това за лисичетата. Но се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог ще стори всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка, бързо и лесно. Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще им изгоните мира, и щастието, и здравето, и добруването. И цялата земя да оставите на оставените от Бога, ще я оставите на гладни, които ще изпоядат всичко и ще умрат от глад. Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени, а вие благословени и в двата свята. Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма да даде малка награда на тия, които са Му опазили царските синове и не са изтрили името на Родителя от паметта им. Царят ви гледа през очите на децата ви и чака вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен, Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се грижите за трупове. Вижте цитата
Николай Велимирович
Цялото ми детство не беше нищо друго освен време на отчаяние. Моите родители не ме обичаха и аз също не ги обичах. Те не ми се извиниха за това, че са ме създали, през целия си живот те не ми се извиниха за това, че са ме създали. Ако съществува адът, а адът естествено съществува, тогава моето детство беше ад. Вероятно детството винаги е един ад, детството е адът, независимо за кое детство става дума, то винаги е ад. Хората казват, че са имали прекрасно детство, но въпреки това то е било ад. Хората изопачават всичко, те изопачават също и детството, което са имали. Казват, че са имали прекрасно детство, но въпреки това са имали само един ад. Колкото по-възрастни стават хората, с толкова по-голяма лекота казват, че са имали прекрасно детство, докато то не е било всъщност нищо друго освен ад. Адът не предстои, адът се е случил, защото адът е тъкмо детството. Вижте цитата
Томас Бернхард
Трябва да си дадем сметка, че похвалата е просто една вербална "кучешка бисквитка". Много родители и учители са подведени да смятат, че поощренията и наказанията са две много различни стратегии. И някои се оплакват, че са опитали и двете, но нито едното не е помогнало. Всъщност те са опитали само един похват - аз го наричам подхода "правещ-нещо-на-детето". Поощренията и наказанията са огледални стратегии - и двете са опит да се контролират децата. A децата, също като възрастните, не обичат особено да бъдат контролирани. Единственото нещо, което наградите и наказанията могат да ни спечелят, е краткосрочно послушание, но на тежка цена. Вместо това, подхода, който трябва да възприемем - и за който е много по-трудно да се даде точна рецепта - е поход, който наричам "работещ-заедно-с-детето". При него включваме децата във вземането на решения и гледаме отвъд конкретното поведение, така че да не изпускаме от полезрението си дългосрочните цели. Вижте цитата
Алфи Кон