Цитати на тема "Родител" - страница 25
Родители и възпитатели! Пазете грижливо децата си от капризи, в противен случай те скоро ще забравят цената на вашата любов, ще заразят сърцата си със злоба, рано ще загубят светата, искрена, пламенна любов на сърцето и при достигане на съвършената възраст, те горчиво ще се оплакват, че в младостта прекалено много са ги глезили, че са допускали капризите да завладеят сърцата им. Капризът е зародиш за увреждане на сърдечната чистота, ръжда на сърцето, семе на злоба и мерзост пред Господа.
Йоан Кронщадски
Знаете ли, колко майки са измолили своите деца? И колко бащи са измолили своите дъщери? А колко деца са измолили своите родители? Да, така е, измолили са, защото не са искали да се съгласят с това, че няма любов. А колко много хора има, които навеждайки глава, са загубили всичко, защото са поставили временното над Любовта... Обичайте! Обичайте винаги! Обичайте през всеки един ден от живота си! Надявайте се на Господа и помнете, че Той възкръсна, и каза, че ще възкреси и нас.
Владимир Астахов
Когато хората се гневят и негодуват, дори ако те се сдържат и нищо не говорят, от тях, тоест от това зло, което се намира в тях вътре, излиза една зла сила, която пагубно въздейства на околните.
Родителите оказват отрицателно въздействие върху своите деца, когато те виждат, че не ги слушат и същевременно се дразнят, но се сдържат и нищо не говорят. Те си мислят: "За да не травмирам детето, аз сега нищо няма да му говоря".
Откъде да знаят, че сдържаното им негодувание всъщност е меч, който нанася смъртоносна рана! Чуваш ли какво ти казвам? Смъртоносна рана! Ти, дори без да изречеш нито дума, можеш да сразиш ближния си до смърт. Нашата душа не е материална и затова на нея реално въздействат различни духовни сили, както доброто, така и злото.
Порфирий Кавсокаливит
Равнодушието към Бога води до равнодушие към всичко останало, води до разложение. Вярата в Бога е нещо голямо. Когато човек почита Бога, тогава обича и родителите си, дома си, роднините си, работата си, селото си, законите, държавата, родината си. Човек, който не обича Бога, семейството си, не може да обича нищо. И естествено не обича дори и родината си, защото родината е едно голямо семейство. Искам да кажа, че всичко започва от там: ако човек не вярва в Бога, тогава не зачита нито родители, нито семейство, нито село, нито родина. И това искат да разрушат сега, затова създават едно състояние на разпуснатост и безотговорност.
Паисий Светогорец
Какво трябва да направим за децата си?
Не се грижете само за тялото на децата ви, защото и лисиците правят това за лисичетата. Но се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог ще стори всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка, бързо и лесно.
Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще им изгоните мира, и щастието, и здравето, и добруването.
И цялата земя да оставите на оставените от Бога, ще я оставите на гладни, които ще изпоядат всичко и ще умрат от глад.
Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени, а вие благословени и в двата свята.
Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма да даде малка награда на тия, които са Му опазили царските синове и не са изтрили името на Родителя от паметта им.
Царят ви гледа през очите на децата ви и чака вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен, Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се грижите за трупове.
Николай Велимирович
Защо децата напускат църквата
Кризата на вярата е особено видна при нашите деца. На 8-9 години някои от тях ходят на църква, пеят в клироса, изумяват и докосват всички наоколо, а на 14-16 години много, ако не и повечето, спират да ходят на църква. Това е така, защото децата не са били запознати с Бог. Запознали са ги с ритуалите, с реда в храма, живота на светците, свещените истории, предложени за децата. Но Бог не им е бил представен. Срещата не се е случила. И се оказва, че и родителите, и неделното училище, и, за съжаление, свещениците са построили къщата на детската вяра "на пясъка" (Матей 7:26), а не на камъка - Христос.
Тихон Шевкунов
Цялото ми детство не беше нищо друго освен време на отчаяние. Моите родители не ме обичаха и аз също не ги обичах. Те не ми се извиниха за това, че са ме създали, през целия си живот те не ми се извиниха за това, че са ме създали. Ако съществува адът, а адът естествено съществува, тогава моето детство беше ад. Вероятно детството винаги е един ад, детството е адът, независимо за кое детство става дума, то винаги е ад. Хората казват, че са имали прекрасно детство, но въпреки това то е било ад. Хората изопачават всичко, те изопачават също и детството, което са имали. Казват, че са имали прекрасно детство, но въпреки това са имали само един ад. Колкото по-възрастни стават хората, с толкова по-голяма лекота казват, че са имали прекрасно детство, докато то не е било всъщност нищо друго освен ад. Адът не предстои, адът се е случил, защото адът е тъкмо детството.
Томас Бернхард
Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.
Хорхе Букай
Видях, че някои от вас целуват пръстена ми. Пръстенът е знак за вярност: вашите родители носят пръстена като знак за вярност в брака. Папата и епископите го носят, защото са женени за Църквата и носейки този пръстен, аз трябва да бъда верен на моята Църква. Гледайки го, аз винаги трябва да се питам дали съм верен, дали правя всичко за тази моя Църква-съпруга, за всички вярващи, за всички енории, за всички старци, болни, млади, новородени.
Карол Войтила
Трябва да си дадем сметка, че похвалата е просто една вербална "кучешка бисквитка". Много родители и учители са подведени да смятат, че поощренията и наказанията са две много различни стратегии. И някои се оплакват, че са опитали и двете, но нито едното не е помогнало. Всъщност те са опитали само един похват - аз го наричам подхода "правещ-нещо-на-детето". Поощренията и наказанията са огледални стратегии - и двете са опит да се контролират децата. A децата, също като възрастните, не обичат особено да бъдат контролирани. Единственото нещо, което наградите и наказанията могат да ни спечелят, е краткосрочно послушание, но на тежка цена. Вместо това, подхода, който трябва да възприемем - и за който е много по-трудно да се даде точна рецепта - е поход, който наричам "работещ-заедно-с-детето". При него включваме децата във вземането на решения и гледаме отвъд конкретното поведение, така че да не изпускаме от полезрението си дългосрочните цели.
Алфи Кон