Цитати на тема "Светлина" - страница 23
Хората живеят, те имат своя момент, целувките си, смеха си, прегръдките си, сладките си думи, радостите и скърбите си, всеки живот е вселена, която след това се срутва върху себе си и не оставя нищо след себе си, ако не и няколко обекта, направени скъпоценни и привлекателни чрез изчезването на собственика, стават важни, понякога свещени, сякаш фрагмент от това съществуване, което е изчезнало, е пренесен в чашата за кафе, триона, четката, шала. Но в крайна сметка всичко изчезва, спомените се изтриват и всичко умира. Там, където преди е имало живот и светлина, сега има тъмнина и забрава.
Йон Калман Стефансон
При спомена за него краката му се подкосяват; приятелите от детството са незаменими, и затова си налага да изпие бирата. Често приятелите от детството оставят усещане за безоблачно бебе, светлина и невинност. Бриньолв въздъхва, заради спомените и изпитата бира. Подпира се на ограда пред една малка дървена къща със заслон, който може да е какво ли не – склад, гараж, работилница; той познава хората, които живеят в нея, рибар на един от корабите и жена му; те имат пет деца и непрекъснато се карат и ругаят, никой не разбира какво ги задържа заедно; сигурно никога няма да проумеем какво вещество споява две различни същества за цял живот така силно, че дори омразата не може да ги раздели.
Йон Калман Стефансон
Дори на себе си тя не можеше да обясни тревожното, студено чувство в корема й. През цялото това време, докато я рисуваше, той я караше да се чувства като най-важната жена на света и удоволствието му я стопляше, сякаш лежеше на плаж и се припича в чиста слънчева светлина. Сега, без предупреждение, това беше, ако луната току-що беше затъмнила слънцето, почернявайки го и я оставила да трепери в ден, тъмен като нощта, страхувайки се, че слънцето никога повече няма да се върне, за да я стопли.
Камий Обре