Цитати на тема "Човечество" - страница 26
Тази сутрин аз дойдох, видях и бях покорен ("I came, I saw, and I was conquered", вж. "Veni, vidi, vici"), както би бил всеки, който види за пръв път този голям подвиг на човечеството... Преди десет години мястото, където сме събрани беше безлюдна, сурова пустиня. На дъното на мрачния каньон, чиито стени се извисяват до височина над 300 м течеше необуздана и опасна река... Мястото на гр. Боулдър беше покрита с кактуси пустош. И преобразяването извършено тук през тези години е едно чудо на двадесети век.
Франклин Делано Рузвелт
Творческата личност се подчинява на друг, по-висш закон от закона за обикновения дълг. За този, който е призван да осъществи велико дело, да направи откритие или извърши подвиг, придвижващ напред цялото човечество, за него истинската му родина вече не е отечеството, а неговото дело. Той се чувства в крайна сметка отговорен само пред една инстанция – пред тази задача, която му е предначертано да реши, и той по-скоро ще презре държавните и временните интереси, отколкото онова вътрешно задължение, което му е възложила особената му съдба, неповторимото му дарование.
Стефан Цвайг
Вие знаете, неведнъж съм ви говорил, как и за какво ще съди човечеството нашият Господ Иисус Христос, когато дойде денят на Страшния Съд. Той няма да попита никого от нас: "Бил ли си на поклонение?”. Не ще поиска да знае. "Поклони ли се на Моя гроб в Йерусалим?”. "Беше ли девственик?” – и това няма да попита, но ще попита само едно: "Дава ли милостиня? Върши ли някога дела на милосърдието?”.
И ще каже удивителните слова: "Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили". (Мат. 25:40)
Всяко добро, което правим за бедните, за нещастните братя, Той приема като добро, сторено на Него Самия. Всяка милостиня, която пускаме в ръката на бедния, приема Сам в Своята ръка.
Лука Войно-Ясенецки
Човек, който знае, че се намира под защитата на родната си майка, се радва, защото никой друг няма да го разбере, да го изслуша, да му съчувства и да му помогне така, както родната му майка.
Ние християните имаме родна Майка - Преблагословената Дева Мария, пред Която всяко християнско сърце е готово да се разкрие с радост, с пълно доверие и със светла надежда.
Тя е била и ще остане за вечни времена Майка на всеки човек и на цялото човечество. Тя познава грижите и тревогите на земните майки. На Нея са й близки нашите нужди и скърби, болести и трудности, с които е обременен всеки един от нас.
В миговете, в които християнското сърце намира прибежище под светия покров на Божията Майка, когато намира надежда и утешение, ни се иска непрестанно да възклицаваме на Нея:
Преславна Приснодево, Майко на Христа Бога, принеси нашата молитва пред Твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез Тебе нашите души.
Владимир Сабодан