Цитати на тема "Право" - страница 27
След свършването операциите против сърбите, германците веднага поискаха да турят ръка на нашата армия. Искат нашите дивизии да влязат в тяхно подчинение, да вземат железниците, комендантствата на градовете, а за нас резервираха правото да им бъдем покорни ратаи. Възпротивих се. И благодарение на това имахме сполуката против англо-френците. Ако те командваха нашата армия, ние все щяхме да бъдем около Черна. Затова те са недоволни от мене. Жеков, вместо да ме подкрепи – и той се отърсва (обърсва) с мене. Изглежда, че Жеков е струпал върху мене и всички криви дърва по разните въпроси, по които сме в несъгласие с министрите. Аз съм черната котка. Пред мене Жеков е съгласен по всички въпроси. Изглежда, че пред тях друго говори. По всичко се вижда желанието му да ме унизи, затова и той не ме вика на конференциите. Всички дойдоха при Царя, само аз не. Пуста дребнавост.
Константин Жостов
Отдавна не мечтая, но имам цяла върволица от въждаления. Ние, редовите българи и българки, не сме чак толкова бедни, колкото победени. Но и победените имат право на ново щастие, право на шанс, а мнозинството у нас днес го търси в поредния тираж на тотото. Ще ми се победената част от нацията ни да се излекува от болното си самочувствие, от недостатъчно якото си достойнство, от окуцялата си духовност. Нужна ни е осветената вода на единението, благият хляб на личния пример, на личното дело, но като част от семейното, а семейното да е част от кръста на общонационално...
Румен Леонидов
...Няма да приема хора, които направиха максимално възможното за затваряне на от Първи до Четвърти блок, сега да ми четат декларации в парламента за това как ние не сме правили достатъчно за спасяването на Трети и Четвърти блок. Имам предвид Иван Костов и групата на ДСБ. Точно тези, които подписваха меморандума 1999 година, да ми говорят сега за някакви стратегии пак, за някакви измислени неща, които те зачертаха преди повече от седем години, просто нямат право да си отварят устите. Трябва да мълчат, когато става дума за атомна енергетика в България и да стоят с наведена глава. Извинявайте, че съм толкова рязък, но...
Румен Овчаров
Този, който продава творбата, трябва да си направи сметка и на кого би могъл да я продаде. Това изисква детайлно познаване на пазара. Като анекдот в бранша се разказва случаят с някой си български колекционер, който замислил голям удар в "Сотбис". Прочутата аукционна къща продала книга от голяма поредица от ХIХ в. за цели 12 000 паунда. Същия том открил в сбирката си и нашият човек. Стегнал си куфарите и право в Лондон, а там му казват: "Благодарим ви, господине, за вашите старания, но не се интересуваме от книгата." "Ама аз ще предложа много по-ниска цена", упорства той. "Тенк ю, няма нужда", отвръщат. И така, докато нашенецът не избухнал: "А онзи случай?" "В онзи случай, сър – обяснили от "Сотбис" – знаехме, че на лорд Х тази книга му липсва в библиотеката. И той много искаше да я има. Затова тя достигна тази цена.
Павел Тодоров
Тогава бях достигнал онова състояние на крайно затруднение и пълна изолация, с което всеки творец трябва да се сблъска и преодолее, ако иска да оцелее. До този момент ме бе владяла онази радостна илюзия, за успех, хранена от всички нас, когато мечтаем за книгите, които ще напишем, вместо действително да ги напишем. Сега я гледах право в очите и изведнъж разбрах, че съм посветил живот и личността си на тази борба така невъзвратимо, че трябваше или да победя, или да бъда смазан. Бях сам с работата си, внезапно разбрал, че трябва да бъда сам с нея, че сега никой друг не може да ми помогне, колкото и силно да желае това.
Томас Улф