Цитати на тема "Дело" - страница 28
Съдът на победителите над победените никога не може да бъде безпристрастен с каквито и формалности да го прикрива юриспруденцията. В този процес ние приехме руската идея за тези дела - правителствената политика, а не справедливостта, нещо съвсем чуждо на англосаксонската традиция. Прикривайки политиката под формата на съдебна процедура, ние можем да опорочим цялата идея за правосъдието в бъдеща Европа... Нюрнбергските процеси нарушават основното начало на американското правосъдие, че никой не може да бъде съден по закон, приет след като престъплението е извършено!
Робърт Тафт
И по руски обичай, според особеностите на руския характер, всеки, който получаваше пет години, се радваше, че не са десет. Лепнат ти десет – радваш се, че не са двадесет и пет, а който е с двадесет и пет – подскача от радост, че не са го разстреляли. В лагерите това степенуване – пет, десет, петнадесет – го няма. Достатъчно е да кажеш на глас, че работата е тежка – и следва разстрел. За всяка дори най-невинна забележка по адрес на Сталин – също разстрел. Мълчанието е агитация, това се знае отдавна. Списъците на бъдещите, на утрешните мъртъвци се съставяха от следователите на всяка мина въз основа на доноси, на съобщения на "тропачите”, на "певците” и на много доброволци, оркестранти в прочутия лагерен оркестър-октет: "седмина пеят, един тропа” – пословиците на криминалния свят са афористични. А самото "дело” изобщо не съществуваше. И не се водеше никакво следствие.
Варлам Шаламов
Маршал Дьо Ноай завел дело в Парламетна срещу един свой арендатор. Осем от деветимата съветници отказали да вземат страна с думите: "В качеството на роднина на господин Дьо Ноай." И наистина му били роднини... но от девето коляно. На един от съветниците – господин Юрсон, това тщеславие се сторило смешно и ставайки, той заявил: "И аз отказвам." Председателят го попитал: "В качеството си на какъв?" Той отговорил: "На роднина на арендатора."
Никола дьо Шамфор
Аз ще изкажа една малко нетрадиционна мисъл. Много често се говори, че младите хора не гласуват, че не са достатъчно политични. Политиката, все пак, е преди всичко дело на зрелите хора – на отците на семействата, на бащите и майките, на онези, които имат фундаменталната отговорност да строят и да съхраняват домовете. Зрелите хора трябва да решат нормализирането на страната, а тогава ще решат и проблемите на младите хора, които естествено са по-слабо политични – те кипят в живота, наслаждават му се и все още не са поели отговорностите за домовете. Ако зрелите хора успеят да направят нормалния избор, от това ще спечелят и младите, които сега напускат страната ни, тъкмо защото тя не е нормална и не им предлага пътища за реализация, сигурност и уважение. Ако страната се нормализира, те ще спрат да я напускат, а тогава ще започнат да имат интерес да предлагат свои идеи за нейното устройство.
Калин Янакиев