Цитати на тема "Лице" - страница 29
"...нека да не забравяме, че има много силни ядра в младите поколения...и да работим за тях, а не да работим за търтеите. (Защото, разбира се, искам да бъда и обективен...) Сред младите хора, безспорно, има и други лица - разгащени ашлаци, които се държат непрекъснато като пияни! Които се хилят като луди, пръст да им покажеш - ще се скъсат от смях! Хилят се и се гаврят със сериозните неща денонощно! Смятат, че щом се хилят и се смеят, значи имат чувство за хумор! Ха! Ами, че ти може да се смееш много щот' си тъпак! Или щот' си нахалник! [...] Пълно е със такива глупаци, които се смеят именно от липса на ум!" - коментар относно голяма част от младото поколение.
Юлиан Вучков
Ние сме един народ без лице. Без идентичност. Не защото нямаме лице. А защото не смеем да се погледнем в огледалото. Защото са ни накарали да се срамуваме от истинското си лице. До такава степен, че се страхуваме да познаем себе си. Така се научихме да играем различни роли: на "античния", на "европееца".
Никос Диму
Ние сме за една родна литература, приобщена с ценностите на Запада, изникнала под западно влияние. Подвиг е да помириш родното с чуждото - източното със западното. - Кой ще бъде творецът, който ще извърши този подвиг? Той може би още не е роден. Само желанието да се извърши подвига е на лице. Разбира се, не може да се завие под остър ъгъл, разбира се трябва време, докато се изравнят двете начала в душата на българския писател: източното и западното. Несправедливо е затова, когато ценим писателя, да се питаме само доколко е успял да помири в творчеството си чуждото с родното... Ние искаме да бъдем писателите на новото време: българи и все пак европейци. Българинът трябва да се европеизира, без да изгуби ценното, което той крие в себе си като народна единица, със свой особен облик.
Константин Гълъбов
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Докато текстовете на Хитлер, Гьобелс и онези съчинения, опровергаващи истината за Холокоста, все пак криво-ляво се промушиха под рубриката "документално порночетиво с претенции за историчност", то "Бумерангът на злото" от Волен Сидеров разсипа илюзиите на по-наивните, които твърдяха, че става дума за свобода на словото, за най -обикновен бизнес-план, пробиващ си успешно път към читателите. Волен, популярен журналист, също озверял като мнозина от нас от демокрацията ни с нечовешко лице, се е подписал под чужди изследвания, които, сборувани така, все пак имат приносно значение.
Румен Леонидов
На гордата младост в разцвета на силите може да й се струва унижение това, което настойчиво се диктува от разума и от дългà към самия себе си, особено спрямо лицата, на грижата за чието благо ти гледаш като на свое задължение. Но да се очаква от човек на 19 години да бъде помъдрял от жизнен опит, би значило да се изиска прекалено много от него.
Хайнрих Маркс
Не мога да се прехласвам от благодарности към публиката. Артистите много обичат в интервютата да ръсят фрази като "Моят бог е моята публика" или "За мен публиката е всичко". Как могат да са всичко четиристотин души в салона, дето и лицата им не различаваш? Какъв е тоя бог, дето толкоз лесно му се кланяш? Я по-полека.
Стоянка Мутафова
Жената омайва мъжа със сладки, ала лъжливи речи. Тя е отегчително бърборива, като не млъква дори и в църковния храм. Използва любовта на мъжа за да измоли все по- скъпи дрехи и накити. Тя е първата която е съгрешела против Бога, а и досега е главното оръжие на Сатаната. Няма нечестиво деяние, която тя не е способна да извърши. За да съблазни мъжа тя рисува лицето си и коригира снагата си. Тя обича да танцува, а тъкмо танцът е този който разпалва похотта. Тя е любопитна и затова винаги се опитва да разнообрази половия акт – ту се сношава по животински, ту яхва мъжа, а това е порок който предизвиква наводнения.Тя не подбира любовниците си, съвкуплява се и със свещенослужители и с миряни. Жената е непостоянна, невъздържана и невежа, тя никога не знае какво собствено иска. Ревнива е и е готова да направи скандал при най-малкия повод. Лесно се пристрастява към виното, което всъщност понася зле. Не спазва никакви разпоредби нито на мъжа си, нито на църковните наставници.
Алваро Пелайо
Тая снимка [от рекламния клип на "щурата баба с телефоние"] – с голямата слушалка, където бях вампир отвсякъде – ме сложили на билборд под моста на летището, и мъжът ми, като ме видял, щял да катастрофира! "Щях, вика, да се ударя, като видях какво си чудо – едно страшно лице – един дъргел със слушалка!
Латинка Петрова
С течение на времето започнал и да граби. ... Конфискувал имуществата на първенците в Галия, Испания, Сирия и Гърция въз основа на безсмислени и безсрамни обвинения: така единственото обвинение срещу някои било, че част от имуществото им е... в налични пари (Според тогавашните разбирания наличието на парични средства в брой внушавало подозреднието за подготовка на преврат – Бел.ред.). Също на много общини и частни лица отнел старите привилегии, правото да използват рудниците и да събират данъците. А изгонения от поданиците си партски цар Вонон, който, мислейки се за закрилян от римския ноарод, тръгнал с огромно богатство да търси убежите в Антиохия, ограбил и убил коварно.
Тиберий
Не мисля, че изследването и формата са чак толкова важни. Впускам се в изследване единствено когато персонажът вече не сред живите или е въз основата на историческо лице. Изследвам само за да използвам живота му като източник на информация. Във всички други случаи това го прави сценария.
Морган Фрийман