Цитати на тема "Лице" - страница 28
На всички вярващи в нашия Господ Иисус Христос искам да кажа, че не може едновременно да служат на Бога и на мамона, тоест не могат да вярват и едновременно с това да мамят, заблуждават, крадат, лъжат и нанасят вреди на друго лице; а още повече да осъждат, клеветят, блудстват, убиват, предават. За всичко това ни говори и Светото Писание: невъзможно е да излъжеш Бог; каквото си посеем, това и ще пожънем. Затова, нека помислим за нашите деца и внуци; за това, което ги чака, ако вярваме в каквото и както ни е угодно, наместо в Христа, който се е разпънал и е пострадал невинно заради нас. Скъпи мои, от всеки от нас зависи по-нататъшното развитие на събитията в света и в родината му. Нека се обърнем към Бог със сърдечни вопли за помилване и да изоставим цялата злоба и мерзост на греха.
Илий Ноздрин
Дете мое, винаги внимавай, и когато си щастлив, и когато си тъжен. Когато си щастлив, не бива да губиш контрол от жизненост и смях, нито когато си тъжен, трябва да си толкова мрачен, че да си личи. Причината е тази, че сатаната стреля към нас с мисли като стрели, но не може да разбере дали сърцето ни е възприемчиво към тях. Но тъй като той е експерт, след като изстреля стрела – т.е. след като ни нападне със зла мисъл – наблюдава лицето ни и всички движения на тялото ни и въз основа на тях преценява колко добре стрелата е поразила сърцето ни. Ако види, че душата е ударена, тогава изстрелва още стрели там, за да я убие. Но ако заключи от външните признаци, че душата не е наранена, променя атаката си и т.н.
Ефрем Аризонски
Цялата тайна е в това да търпиш каквото Бог ти изпраща. И няма да забележиш как ще влезеш в Рая. Само търпението ти не трябва да бъде безразсъдно, тоест, безотрадно, а разумно, разсъдително търпение – че Господ вижда всички твои дела в самата ти душа, както ние гледаме в лицето на любимия човек, т.е. ясно, внимателно. Гледа и изпитва: какъв ще се окажеш в скърбите. Ако потърпиш, ще бъдеш възлюбен от Него. А дори да не изтърпиш и пороптаеш, но се покаеш, пак ще бъдеш възлюбен от Него.
Анатолий Оптински
Не можеше да забележи човек по нейното (на Лалка) спокойно и бяло лице, разцъфтяло и добило повече женственост, че тя е нещастна в това съпружество, станало не по нейна воля. Простодушна, неопитна, без никаква романтическа подкваса на духа, която нямаше отде да възприеме в тая деспотическа среда, дето се беше възпитавала, тя отиде с мъка и със скрити сълзи под венчилото. Но времето й дойде на помощ, както бива повече в подобни случаи: тя привикна и се помири с новото си положение. Тя Стефчова не обичаше, нито беше възможно да го обикне, но тя му се покоряваше и му се боеше. И той не искаше повече от нея. В замяна на сърцето й, за което той твърде не бе се домогвал, той печелеше богато наследство, той ставаше прям наследник на Юрдана Диамандиев. Той беше доволен.
Иван Вазов