Цитати на тема "Съдба" - страница 29
Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих себе си. Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах, че съм свободен да избирам съдбата си. Не знам дали не съм луд, дали бракът ми не е мечта, която не съм успял да разбера. Знам, че мога да живея без тази жена, но бих желал да я срещна отново, за да и кажа това, което никога не и казах, докато бяхме заедно: обичам те повече от самия себе си. Ако успея да и го кажа, тогава ще мога да продължа напред и ще намеря покой, защото чрез тази любов ще съм изкупил вината си.
Паулу Коелю
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!...
Алеко Константинов
Дано в остатъка от живота ви откриете и дори да преоткриете себе си. Не във всекидневното ви огледало, а в дълбокото огледало на деня ви, който изтича в езерото на времето. Но ако искате да надникнете в неясната си съдба, знам какво ви трябва. Това е умение да прочетете собственото си минало. Каквито сте били до днес, такива ще бъдете и утре. И ако не ви харесва бъдещето, първо се разсърдете на себе си.
Румен Леонидов
Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута, например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.
Димитър Подвързачов
Искайте! Искайте и ще имате! Но без мъдрост нищо не ще ви ползва. Свободата е отговорност. Съдбата не ни държи зависими на каишка, като куче. Глупостта плете лепкави мрежи. Мъдростта руши ограничения. Извор на радост, животът е и страдаие. Трансформирате ли го в добро, умъдрели сте. Не е лесно.
Слава Севрюкова
Мерзостта на народа прави всяка добродетел безполезна и опасна. Народът въобще не разбира от добродетели, той величае долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, изнудвачите, лъжците и на такива той поверява своята съдба. Такива той избира за народното събрание, а на умните и почтените се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче колкото по го удряш, толкова по-бързо върви към целта, към която ти го водиш. Народът е като истеричните жени - за да се усмирят, тям трябва бой. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение, отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.
Фердинанд Сакскобургготски
Когато отворих очи, не знаех къде съм. Не можех да позная майка си, баща си и брат си. Амнезията ми мина за 4 дни, но все още не помня някои неща от миналото. В главата ми започна да звучи един глас, който не млъкваше нито през деня, нито през нощта. Уплаших се! Срамувах се да кажа на лекарите, за да не ме пратят в лудница. Гласът започна да разказва миналото и бъдещето на познати и непознати. Видях съдбата на съседките си по легло, на лекарите, на сестрите, на санитарките. Разказах им я и постепенно пред вратата ми се изви опашка.
Теодора Стефанова