Цитати на тема "Народ" - страница 28
Ние сме един народ без лице. Без идентичност. Не защото нямаме лице. А защото не смеем да се погледнем в огледалото. Защото са ни накарали да се срамуваме от истинското си лице. До такава степен, че се страхуваме да познаем себе си. Така се научихме да играем различни роли: на "античния", на "европееца".
Никос Диму
Книгата имаше друго заглавие, но доста претенциозно: "Нацията като мечта". А "Кога и как е бил изобретен еврейският народ?" от самото начало беше замислено като подзаглавие. Аз не го считам за провокативно, а задавам и се опитвам да отговорв на следния легитимен въпрос: "Кога и как е бил изобретен еврейският народ?"
Шломо Занд
Става дума за изобретяването на еврейския народ в съвременното разбиране на думата "народ", което се отличава от средновековното... Това е обща култура, език, храна, музика... Но повечето евреи в света не говорят на иврит, не четат книги на иврит, не знаят популярни песни на иврит, и освен това не знаят имената на футболните отбори - как могат те да принадлежат към еврейския народ?
Шломо Занд
Стара, макар и рядко споменавана истина е, че народите са в много по-голяма степен жертви на обстоятелствата, отколкото отделния човек.
Човекът е продукт на две неща: наследствеността, скрита в гените му и средата в която живее. От наследствеността си той не може да избяга, но може да промени средата. В краен случай, ако тя не му понася, той може да се вдигне и да отиде другаде. Далеч по-трудно е цял един народ да направи същото.
Веселин Кандимиров
Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например – газените тенекета, и проследете каква роля играят те в обществения живот на нашата татковина. Да се слисаш просто. Не бил, кай, практичен българинът. Кой, българинът ли?...
Алеко Константинов
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!...
Алеко Константинов
За бай Ганя е приказката... Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят – иди сетне доказвай, че чрез бай Ганьовите уста не глаголи народът български...
Алеко Константинов
Българският народ е мек и затова оцеляването е по-спокойно. Тази мекота обаче води до липса на реакции към разбойниците... Най-простото доказателство е чудовищното улично движение, което е обща картина на обществото. Може ли заради купчина скъпи ламарини да си въобразиш, че съществуваш по някакъв друг начин в обществото?
Анри Кулев