Цитати на тема "Говор" - страница 32
В миналото и днес за успеха е нужно писателят да е нещо като чужденец в страната, за която пише. Да пише от гледна точка на интересите, на кръгозора на тези хора, сред които е израсъл, сред които са се формирали неговите навици, вкусове, възгледи. Писателят пише на езика на онези, от чието име говори. Нищо повече. А ако писателят познава материала прекалено добре, хората, за които пише, няма да го разберат. Писателят им е изневерил, минал е на страната на своя материал. Материалът не трябва да се познава прекалено добре.
Варлам Шаламов
Вие, хората от Юга, не знаете какво правите. Тази страна ще потъне в кръв и само Господ знае как ще приключи това. Това е безразсъдство, безумие, престъпление срещу цивилизацията! Вие говорите толкова лекомислено за войната; вие въобще не знаете за какво става дума. Войната е ужасно нещо! Вие грешите, също така, относно хората на Севера. Това е миролюбив, но упорит народ, и те също ще се бият. Няма да позволят тази страна да бъде унищожена, без да бъдат положени всички възможни сили, тя да се запази...
Уилям Шърман
Аз ще изкажа една малко нетрадиционна мисъл. Много често се говори, че младите хора не гласуват, че не са достатъчно политични. Политиката, все пак, е преди всичко дело на зрелите хора – на отците на семействата, на бащите и майките, на онези, които имат фундаменталната отговорност да строят и да съхраняват домовете. Зрелите хора трябва да решат нормализирането на страната, а тогава ще решат и проблемите на младите хора, които естествено са по-слабо политични – те кипят в живота, наслаждават му се и все още не са поели отговорностите за домовете. Ако зрелите хора успеят да направят нормалния избор, от това ще спечелят и младите, които сега напускат страната ни, тъкмо защото тя не е нормална и не им предлага пътища за реализация, сигурност и уважение. Ако страната се нормализира, те ще спрат да я напускат, а тогава ще започнат да имат интерес да предлагат свои идеи за нейното устройство.
Калин Янакиев
Не унивай и не се отчайвай. Не говори: "Ах, няма да се спася!” "Ох, как да живея по-християнски?” и така нататък. Живей смирено и кротко. Задължително пази мира в сърцето си и си казвай: Слава Богу за всичко! И за изкушенията, и за изпитанията – слава Богу за всичко! Ето това свято чувство на благодарност към Бога трябва винаги да изпълва нашите сърца.
Зосима (Сокур)