Цитати на тема "Основа" - страница 31
Обичай всеки човек независимо от грехопаденията му. Греховете са си грехове, а основата в човека е една - Божият образ. Другите са със слабости, които се хвърлят в очите, злобни, горди, завистливи, скъперници, сребролюбиви, лакоми, но и ти не си без зло, даже може би то в теб е повече, отколкото в другите.
Йоан Кронщадски
Дете мое, винаги внимавай, и когато си щастлив, и когато си тъжен. Когато си щастлив, не бива да губиш контрол от жизненост и смях, нито когато си тъжен, трябва да си толкова мрачен, че да си личи. Причината е тази, че сатаната стреля към нас с мисли като стрели, но не може да разбере дали сърцето ни е възприемчиво към тях. Но тъй като той е експерт, след като изстреля стрела – т.е. след като ни нападне със зла мисъл – наблюдава лицето ни и всички движения на тялото ни и въз основа на тях преценява колко добре стрелата е поразила сърцето ни. Ако види, че душата е ударена, тогава изстрелва още стрели там, за да я убие. Но ако заключи от външните признаци, че душата не е наранена, променя атаката си и т.н.
Ефрем Аризонски
Не може да се преплува морето без кораб. А този кораб е Едната Света Съборна и Апостолска Църква. Господар на този духовен кораб е Самият Всемогъщ Бог Отец, кормчия - Единородният Му Син, а благоприятният вятър - Духът Свети. Подчинените началници на този кораб - Църквата - са Апостолите и техните приемници - църковните пастири и учители. Пътниците му са всички православно вярващи християни, а дъното и основата му е правата вяра в Светата Троица. Страните, предната част и кормилото му са правите догмати на вярата, заповедите Божии, преданията на Църквата, правилата на Апостолите и вселенските събори и изобщо църковните постановления. Негова мачта е светият Христов Кръст, с който се скрепява и утвърждава всичко в Църквата, платна - любовта, а котва - надеждата. Духовният кораб на тази Църква от различни места и страни превозва през житейското море всички православно вярващи и истински християни в небесния Иерусалим.
Йоан Златоуст
Вие духовно деградирате от това, че вместо покаяние се занимавате със самоизяждане. А това е деструктивно. Защото духът в основата е друг. Духът на покаянието е смирението. Духът на самоизяждането е гордостта. Принудете себе си към честа изповед. Обявете война и на най-малката страст в своята душа. Кайте се така: "Господи, прости на мене, окаяната грешница. Съгреших пред Тебе с неверието си в благия Твой Промисъл. С малодушието си, със самосъжалението си. С вкаменяването на сърцето си. Само на Тебе се уповавам отсега, Милосърдни Господи, избави ме от лютия демон, който терзае моята душа. Да бъде във всичко Твоята свята воля. Слава Тебе”. И изобщо, винаги благодарете на Бога. Открито заставете себе си да изпълнявате това. Благодарете за това, че Той Ви поставя именно в тези условия, в които Вие можете да се спасите.
Александър Белослюдов