Цитати на тема "Език" - страница 31
27 януари е ден на скръб, но и ден на памет. Милионите невинни жертви на Холокоста всеки ден ни напомнят, че антисемитизмът, ксенофобията, расизмът и всички форми на език на омразата нямат място в нашето толерантно общество. Животът е висша ценност - това ни казват 48 000 български евреи, спасени от ръцете на нацистката машина на смъртта. Вярвам, че и днес пазим характера, направил възможен този подвиг на българския народ, православната ни църква и народните представители, водени от Димитър Пешев.Светла да е паметта на погубените!
Бойко Борисов
Не вярвам в нашата църква. Службите се водят на неразбираемия за нас черковнославянски език, самите свещеници са несвещени хора. Тук е моята църква, имам икони, запалвам си свещички, мисля си, говоря си с Бога. Сам искам да вляза в посредничество с Бога, с моята си приказка. Вярвам, че Той, Бог, ми помага. Защото и аз съм част от Вселената, и аз съм син на Бога, както всички останали.
Рангел Вълчанов
"Преди 15 години реших, че има бяло поле в шаха. Че не е развит в професионален план, че са необходими мениджъри, които да го промотират. И си казах защо не -имам всички предпоставки. Разбирам играта, говоря няколко езика, имам известен опит и другото бе въпрос на време. И смятам, че вече съм професионалист на високо ниво." - на въпрос как е попаднал в мениджърския бизнес, в интервю за Агенция "Фокус", 17.10.2005 г.
Силвио Данаилов
Нужна е преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача.
Кръстан Дянков
Става дума за изобретяването на еврейския народ в съвременното разбиране на думата "народ", което се отличава от средновековното... Това е обща култура, език, храна, музика... Но повечето евреи в света не говорят на иврит, не четат книги на иврит, не знаят популярни песни на иврит, и освен това не знаят имената на футболните отбори - как могат те да принадлежат към еврейския народ?
Шломо Занд
Характерно за младия преводач е, първо – неговата неподготвеност. Той не знае добре нито чуждия, нито българския език, а и не знае, че не знае. Той няма представа за своето невежество. Това го прави пробивен, агресивен, напорист, симпатичен понякога, но това не му помага, но не му и пречи.
Венцеслав Константинов