Цитати на тема "Писател" - страница 32
Това е писателят, заради когото реших да стана писател. Целият съм джеклондоновски дух! Имам и малка драга за промиване на злато, толкова ме е впечатлил той, още когато съм бил дете. И се замислям какво ли впечатлява по подобен начин нашите деца днес?! Какво ще успее да ги жигоса в сърцата?! Отговарям си, че важното в случая е да имат трептящи сърца за жигосване. Пък вярвам с цялото си мое сърце, че децата ни ще са по-умни от нас, по-хора от нас и ще се справят по-добре в осъзнаването на отговорностите на нашия вид към дара на Живота.
Петър Делчев
В Европа такъв проблем съществува още от времето на Ренесанса. Вражди има, особено в отношенията между писатели и критици, писатели – писатели, критици – критици. Много отрано се създава една взаимна нетърпимост, защото, от друга страна, Европа ражда и много идеи, прекалено много идеи, повечето от които са в постоянен конфликт, трудно се намират мостове за сближение между идеите и това го показва и развитието на философската мисъл в Европа. В Америка е обратно – отново се получава някаква интеграция на човешките стремежи, разсъждения.
Кръстан Дянков
Превеждайки Стефан Цвайг, опознах стилистичната сложност на този писател, породена от някаква вътрешна неувереност. Това не намалява стойността на творбата, но намалява удоволствието от съприкосновението с нея. При Лион Фойхтвангер е обратното – той демонстрира прекалена увереност, прекалено голям замах в неща, които всъщност не са толкова значими като литература.
Венцеслав Константинов
Единственото, което съм записал от разговора си с Елиас Канети в Цюрих, е отговорът на въпроса ми: "Като какъв писател се изживявате – български или австрийски?" Той ми отговори така: "Макар че съм роден в България и България е много дълбоко в мене и всички сюжети и мотиви, които имам в творчеството си, са български, моите герои са виенчани. И аз съм не австрийски, а виенски писател. И диалектът, на който пиша, е виенски."
Венцеслав Константинов
Ловецът се ражда. Така че той е нещо подобно на астралното ни тяло. Ако е истински, не може да е по-различен от човека. Важи също и за писателя у човека. У Емилиян Станев например тримата - човекът, ловецът, писателят - се припокриваха. Извънредно сложната му личност, необузданата му ловна страст (плюс грландиозните лъжи, то се знае) и вулканичното му перо бяха варианти на едно и също нещо.
Дончо Цончев
В миналото и днес за успеха е нужно писателят да е нещо като чужденец в страната, за която пише. Да пише от гледна точка на интересите, на кръгозора на тези хора, сред които е израсъл, сред които са се формирали неговите навици, вкусове, възгледи. Писателят пише на езика на онези, от чието име говори. Нищо повече. А ако писателят познава материала прекалено добре, хората, за които пише, няма да го разберат. Писателят им е изневерил, минал е на страната на своя материал. Материалът не трябва да се познава прекалено добре.
Варлам Шаламов