Цитати на тема "Знание" - страница 22
Магията е способност с чудесна добродетел, пълна с най-високи мистерии, съдържаща най-дълбокото съзерцание на най-тайните неща, заедно с природата, силата, качеството, същността и добродетелите им, както и знанието за цялата Природа, и тя инструктира относно различията и съгласието на нещата помежду им, откъдето то произвежда чудесните си ефекти, като обединява добродетелите на нещата чрез прилагането им едно към друго.
Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм
Разбира се, животът на възрастните не винаги е толкова прост. Някои въпроси трябва да бъдат преразгледани - не изпуснати - и разговорът е от съществено значение за този процес. Имаме нужда от думи, за да започнем да лекуваме предателства, неравенства и разкъсани връзки. Нуждата ни от език, разговор и определение надхвърля желанието да оправим нещата. Чрез думите ние опознаваме другия човек - и за да бъдем познати. Това знание е в основата на нашите най-дълбоки копнежи за интимност и връзка с другите. Как се развиват взаимоотношенията с най-важните хора в живота ни зависи от смелостта и яснотата в намирането на глас. Това е еднакво вярно и за връзката ни със себе си.
Хариет Лернер
Основата за нова ера беше положена вчера. Човекът получи първия си шанс да стане истински цивилизован, когато му беше нужна смелост да постави под съмнение всички неща и превърна "знанието и разбирането" в основата, върху която да създаде по-разумно и разумно общество от човешки същества.
Хендрик ван Луун
Човек с оскъден речник почти със сигурност ще бъде слаб мислител. Колкото по-богат и по-обилен е речникът и колкото по-голямо е осъзнаването на фините разграничения и фините нюанси на значението, толкова по-плодотворно и по-точно ще бъде мисленето на човека. Познанието за нещата и знанието за думите за тях растат заедно. Ако не знаете думите, едва ли можете да разберете това.
Хенри Хазлит
Смъртни сме ние заедно с всичко, което е смъртно, смъртни в себе си сме ние, които не сме поели никаква съдба върху себе си, след като по този начин сме се слели със случайността, нашата поява, битие и знание неизбежно задържани в празната форма на съдбата, смъртни насред безсмъртието ли сме, смъртни под музиката на звездите, смъртни поради вина, заблудени в гъсталака от гласове, опасани от мълчаливата натискаща светлина на безразборното, лишени от сънна смърт, лишени от смърт на нарастваща жестокост, която вече не съдържа нищо от безсмъртие.
Херман Брох
