Цитати на тема "Под" - страница 38
Пълнолетен" е хубава старонесмка дума. Тя означава: "да бъдеш отговорен", а тоест "да не мълчиш". Когато бях във възрастта на събралите се тук ученици и ученички имаше война. И, израснали под идеологическото влияние и контрола на национал-социализма, ние се подчинявахме и учехме на сляпо послушание, което мнозина от моето поколение ги доведе до гибел. Едва в следвоенните времена, когато бях на осемнадесет-деветнадесет години, аз с големи усилия се учех да се ориентирам, да задавам въпроси и високо да възразявам. Така, наваксвайки, аз станах пълнолетен и в периода на политическото възстановяване - през 50-те и 60-те години, в епохата на Аденауер - намерих достатъчно възможности да се съпротивлявам и да подложа на изпитание моето "да" и моето "не.
Гюнтер Грас
Ние искаме честно и сериозно отнасяне към делото на писателя, проникнати от съзнанието, че ако не се извърши прелом в литературния ни живот под знака на това отнасяне, българският писател ще стане още по-ненужен, отколкото е сега. Тайна ли е, че българският писател не се чете - че и като човек той не се ползва с особено уважение? Това се дължи на нечестното и несериозно отнасяне на литературната критика - на нечестното и несериозно отнасяне на някои писатели помежду им. Ние ще се опитаме да повием кормилото в друга посока.
Константин Гълъбов
Ние сме за една родна литература, приобщена с ценностите на Запада, изникнала под западно влияние. Подвиг е да помириш родното с чуждото - източното със западното. - Кой ще бъде творецът, който ще извърши този подвиг? Той може би още не е роден. Само желанието да се извърши подвига е на лице. Разбира се, не може да се завие под остър ъгъл, разбира се трябва време, докато се изравнят двете начала в душата на българския писател: източното и западното. Несправедливо е затова, когато ценим писателя, да се питаме само доколко е успял да помири в творчеството си чуждото с родното... Ние искаме да бъдем писателите на новото време: българи и все пак европейци. Българинът трябва да се европеизира, без да изгуби ценното, което той крие в себе си като народна единица, със свой особен облик.
Константин Гълъбов
Много от това, което съм написал, се подрежда под знака на ексцентричността, защото между живеене и писане никога не съм допускал ясна разлика - ако живеейки, успявам да прикрия едно частично участие в моето положение, то не мога да го отрека в онова, което пиша, защото пиша именно тъй като не съм или съм наполовина.
Хулио Кортасар
– Наливай, наливай! Още... още...
– Ще прелее.
– Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно, нека се разлее виното по всичките жили на моето тяло, нека се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкочаняваше, ето вече третя година, под хладния меч на парламентарната анкетна комисия. Наливай!... Стига... Благодаря. Вземи и ти чашата си. Е хайде, наздраве. Ура, да живее амнистията!... Ох, сладко винце! Сега усещам всичката му прелест, сега, когато смъкнаха от плещите ми адския товар...
Алеко Константинов
Показвайки личен пример за храброст и безстрашие, той под силния огън на неприятеля преодоля всички срещнати трудности; премина през палисадите (...), бързо се изкачи на вала на крепостта, овладя бастиона и много батареи... Генерал Кутузов беше на лявото ми крило, но беше дясната ми ръка.
Михаил Кутузов
Смирението е често престорена покорност, с която някои си служат, за да подчинят другите: то е хитър похват на гордостта, която се унижава, за да се издигне, и макар да се мени по безброй причини, най-добре се прикрива и е способна да ни заблуди, когато се крие под образа на смирението.
Франсоа дьо Ларошфуко
Докато текстовете на Хитлер, Гьобелс и онези съчинения, опровергаващи истината за Холокоста, все пак криво-ляво се промушиха под рубриката "документално порночетиво с претенции за историчност", то "Бумерангът на злото" от Волен Сидеров разсипа илюзиите на по-наивните, които твърдяха, че става дума за свобода на словото, за най -обикновен бизнес-план, пробиващ си успешно път към читателите. Волен, популярен журналист, също озверял като мнозина от нас от демокрацията ни с нечовешко лице, се е подписал под чужди изследвания, които, сборувани така, все пак имат приносно значение.
Румен Леонидов
Извисяващият се гений презира утъпканата пътека. Той търси неизследвани до този момент области. ... Не смята, че има достатъчно слава в това да служиш под нечие ръководство. Презира това да върви по стъпките на някой предшественик, колкото и знаменит да е бил този човек. Мъчи го изпепеляващата жажда да получи отличие... А когато такъв човек се появи, се налага хората да се съюзяват, да се свързват с властта и закона – макар като цяло да са интелигентни, – за провалят неговите планове.
Ейбрахам Линкълн