Цитати на тема "Ръка" - страница 38
Разбойникът пръв влязъл в Рая.
Защо Бог извършил това чудо?
Защо пръв не бил спасен някой велик праведник и
подвижник, а разбойник, който се разкаял?
За да не изпадаме никога в отчаяние, за да разберем
колко голяма е милостта на Бога.
Да знаем, че вратите на покаянието
са винаги отворени за нас.
Господ спасил разбойника и заради това,
никога да не съдим никого.
Разбойникът от дясно, чийто ръце били изцапани
до лактите с кръв, извършил всички възможни
престъпления, и който вече умирал, този разбойник
чрез покаяние стана син на Божията светлина
и пръв влязъл в Рая.
Трябва да знаем, че хората, които осъждаме с нашите зли и мръсни езици, може би ще се окажат първи в Рая, може би ще ги видим на онзи свят на същото място като покаялия се разбойник, и може би ще ги молим за прошка, милост и помощ.
Николай Велимирович
Давайте, без да търсите нищо в замяна, без да разчитате на полза в бъдеще; дарявайте на деца, възрастни хора, умиращи, тези, които не могат да ви се отблагодарят, и тези, които никога повече няма да видите, в противен случай това няма да бъде благодеяние, а пазарлък; опитайте се да помогнете дори на враговете си... Със собствената си ръка направете това, което сърцето ви казва.
Александра Фьодоровна Романова
Трябва задължително да има изкушения. Ако в реката няма движение, тогава водата в нея застоява, зеленясва, обрасва с трева, завъждат се жаби. По същия начин, ако всичко около човек винаги е спокойно, равномерно, тихо, в човека се завъждат страсти, а да ги изкорени е много трудно – понеже той дори не ги и забелязва ... Трябва да настроим себе си така, че да приемаме всичко като от Божия ръка и да не се възмущаваме от нищо. По-често да си казваме: щом Бог го е допуснал, значи така трябва да бъде, всичко ще се изглади, Господ всичко ще покрие, всичко ще премине, всичко ще си дойде на мястото. И гледаш - всичко си е дошло на мястото. Господ не допуска на никого свръх силите. На всички по силите.
Амвросий (Юрасов)
НА КАКВО МОЖЕМ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ
Мащеха е земята и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби.
Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга.
Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб.
Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата.
Николай Велимирович
Нямат Бога, нямат смирение в душата си. Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Имот, колкото искаш. Има за всички и още за толкова, и пак за врабчите трохици се карат... А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото.
Елин Пелин