Цитати на тема "Форма" - страница 39
Тежко е да се признае, че Юда е предал Христос само за 30 сребърника, а някои от нас биха го предали безплатно...
Ако Христос днес ходеше по този свят, знаеш ли какво щеше да се случи с Него? Той ще бъде настанен в психиатрична клиника и ще бъде подложен на психотерапия, точно като неговите светци. Светът би Го разпънал днес, както го направи преди две хиляди години, защото светът не е научил нищо освен по-коварни форми на лицемерие.
Серафим Роуз
Лесно е да разпознаете човек, който е болен от гордост. Гордостта неизменно е придружена от непокорство, упоритост, неразумна настойчивост в изпълнението на прищявките, нежелание и неумение да се иска прошка от никого и за нищо, надменност, самонадеяност, високомерие, непреклонност, преувеличено мнение за собствените си способности, самохвалство, хвалене, неестественост, фалш в поведението, превземане, преструване, презрение и осъждане на другите, иронични и саркастични думи, склонност да забелязва само недостатъци в другите, и при това, винаги в преувеличена форма.
Артемий Владимиров
Ако Христос дойде в днешния свят, знаете ли какво би станало с Него? Щяха да Го настанят в психиатрична клиника, заедно с апостолите и да им бъде назначена психотерапия. Светът щеше да разпъне Христос точно както преди 2000 години. Хората не са научили нищо друго, освен по-подли форми на лицемерие. И какво би станало, ако в един ден в университет кажех на студентите си, че цялото познание на този свят няма никакво значение, освен задължението да славим Бога, да приемем Богочовека, който умря за нашите грехове, и да се подготвим за живота на бъдещия свят? Вероятно щяха да ми се смеят, а университетските чиновници, ако разберат, щяха да ме уволнят – защото е противозаконно да се проповядва Истината в нашите университети. Казваме, че живеем в християнско общество, но това не е истина.
Серафим Роуз
Живеем в странно време.
- Ако човек не псува и не пуши - той бива презиран.
- Ако се учи добре, това означава,че е "зубар".
- Обикновено добре облеченото момиче, с дълга пола, затворено сако, не излагащо се на показ, предизвиква недоумение.
- А когато не разбирате кой стои пред вас, дали е момиче или момче - същество от третия пол - това се смята за нормално.
Предупреждавам момичетата: вие ще бъдете като изгнаници, не в истинския смисъл, а в духовния смисъл, но този кръст на последните времена трябва да се носи.
И го носят. Куражът им не си отива.
Няма нужда да проповядвате с думи, да хвърляте бисера, да убеждавате в нещо. Поведението е най-висшата форма на проповядване.
Когато видят, че не сте същите като всички, и твърдо поддържате правото си да бъдете достойни, скромни хора, рано или късно това ще предизвика уважение.
Евгений Соколов
"Българското общество изглежда готово да приеме с широки обятия идеята за твърда ръка под формата на улични репресии в униформа и драстично орязване на гражданските права. При референдум с есемеси сигурно единодушието би било пълно." - във в."Стандарт", за уличните акции срещу престъпността.
Николай Бареков
Чух, че Бърно имали шестима младежки национали, които са вицесветовни шампиони, а това не е малко. Сега си спомням, че имаме един много успял треньор (б.р. Стойчо Младенов), който падна преди време там с 0:7 ли беше, 0:6 ли... Върнахме си Гонзо, който е наше ново-старо попълнение. Той тук при нас прави своята втора младост и се връща към страхотната си форма от 2000–2001 година.
Тодор Батков
27 януари е ден на скръб, но и ден на памет. Милионите невинни жертви на Холокоста всеки ден ни напомнят, че антисемитизмът, ксенофобията, расизмът и всички форми на език на омразата нямат място в нашето толерантно общество. Животът е висша ценност - това ни казват 48 000 български евреи, спасени от ръцете на нацистката машина на смъртта. Вярвам, че и днес пазим характера, направил възможен този подвиг на българския народ, православната ни църква и народните представители, водени от Димитър Пешев.Светла да е паметта на погубените!
Бойко Борисов
От волното - или неволно - игнориране на реалността в крайните й форми произлизат трагедията или комедията. И двете живеят от преувеличението и стълкновението.
При това разликата между трагедия и комедия е по-скоро въпрос на гледна точка, отколкото на съдържание.
И трагичният, и комичният герой нямат мярка, логика или чувство за хумор.
Никос Диму
Никога не съперничи с някого, който няма нищо за губене. Борбата ще бъде неравна. Единият от състезателите влиза в свадата необременен, защото е загубил всичко, дори и срама си. Той е изхвърлен от всичко, няма по-натам нищо за губене и се хвърля стремглаво във всички форми на арогантност. Не рискувайте никога скъпоценната си репутация с такава личност. Нужни са години за победа, която може да се загуби за момент, или нещо далечно от значимото. Един дъх скандал замразява много честна пот. Праведната личност знае колко много е заложено. Тя знае какво може да разруши нейната репутация и, понеже се отдава на фалшива скромност, напредва бавно, така че предпазливостта има достатъчно време да отстъпи. Дори да триумфира, ще спечели ли обратно това, което е загубила с излагането си на риск от загуба?
Балтазар Грасиан
Ние трябва да оглъбим културните си прояви до степента на общочовешкото и пътят за това е по-голямо приобщаване към ценностите на Запада, чиято култура е културата на цялото човечество, защото доминира над всички останали култури, защото, где повече, где по-малко, е успяла да им се наложи. Целият ни живот трябва да се превъплъти и приеме съдържанията и формите на западния, като ги обагри със своето, българското, от което трябва да запазим само несъмнено ценното. Нататък вървим!
Константин Гълъбов
По хронология "Трънски разкази" са първата ми белетристична книга и там всеки ред е възторг и болка – написах разказите, защото не можех да не ги напиша! Три години по-късно се появи "Балканска сюита" – новели по легенди. Не исках да се измервам със стария аршин, затова се насочих към по-обемна форма. Очаквах да се радвам повече, докато пиша, нали вече бях свикнал с жилото, исках меда! Уви, още повече болка!
Петър Делчев
При животните процепът между желание и действителност е минимален. Основните стремежи на животното се покриват с възможностите около него. То е абсолютно приспособено към околната си среда.
... Бихме могли да определим човека като животно, което винаги желае повече, отколкото постига. Неприспособимо животно. Бихме могли, с други думи, да определим човека като същество, което носи нещастието вродено в себе си.
... Колкото пò е човек, толкото повече копнее и иска, толкова повече зейва процепът. Ако е герой, се бори и се погубва. Ако е творец, се опитва да запълни процепа с форми.
Никос Диму
Непогрешим е този вкус, който умее да отличи съдържанието от формата, да отличи недостатъците на формата от съвършенството на съдържанието и недостатъците на съдържанието от съвършенството на формата. Непогрешимият вкус умее също така да отличи в литературата доброто от лошото, лошото от по-лошото и доброто от най-доброто.
Жозеф Жубер
По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи.
Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.
Никос Диму
Няма съмнение, че във всичките й форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище. Сигурно е, че в световната джунгла всички са принудени да се съобразяват с тези габарити, за да не пострадат самите те.
Иво Инджев