Цитати на тема "Вода" - страница 39
Всички са обсебени от ритуали. Ако се потопите във водата - "трябва до три пъти", ако поменавате някой - то в четиридесет манастира. С Кабала ли се занимаваме? И ние мислим, че Бог се нуждае от това, че Той мисли: "Една църква, втора, но, не ... 39 - възникна грешка, няма да получите нищо." В какво превръщаме християнството? В това го превръщаме. Човек ходи на църква и не може да се научи да се държи даже прилично, камо ли по християнски. Но как човек може да стане християнин, ако се държи неприлично? Това е невъзможно. Първо, човек трябва да се научи да прави някои от най-примитивните неща: да не убива, да не краде, да не използва използва нецензурен език.
Дмитрий Смирнов
Никой на тази земя не може да избегне бедите; и макар че бедите, които Господ ни изпраща, не са големи, хората си ги представят като непосилни и биват смазани от тях.
Това става, защото не смиряват душите си и не поверяват себе си на волята Божия. Ала Сам Господ води със Своята милост онези, които са се оставили на Божията воля и с твърдост понасят всичко заради Бога, Когото са възлюбили тъй много и в Когото са се прославили навеки. Невъзможно е да се избегнат премеждията на този свят, но човекът, който се е оставил на Божията воля, понася премеждията леко, като възлага надеждата си на Господ, и така преминава през премеждията.
Софроний Сахаров
Старецът Йероним веднъж попитал:
- Кажете ми, кое има по-голяма сила, водата или огъня?
- Ами, водата, Отче – отговорил някой.
- Ако стане голям пожар и излеете чаша вода, дали ще го загасите?
- Не, Отче, огънят ще е с по-голяма сила. – отговорил друг.
- А ако запалите слаб огън и изсипете голяма кофа вода,
ще го загасите, нали?
- Да, Отче.
- Значи нито огънят, нито водата имат по-голяма сила,
а количеството. Така е и с духовния живот.
Ако светският начин на мислене преобладава във вас,
то той ще доминира над духовния.
Но ако умът ви е насочен към духовното, то той
ще преодолее плътското.
Йероним Егински
Щом се бяхме обърнали и спуснали по течението на водата, край брега на родината ни, и избирахме място за излизане, в чама ни отново се изгърмя. Тоя път изгърмял гъркът, притежателят на чама (каика - бел.цит.) с едно пищовче, което му бил дал Христо Шипченчето. И това стана тогава, когато трябвало най-много да се мълчи и не вдига никакъв шум. Турският караул сигурно е чул тоя гърмеж. Караджата искаше да го хвърли в Дунава, защото гръмването от страна на гърка смяташе за предателство, но Хаджията не даде.
- Не трябва да захващаме от грък, каза той, па макар и да е виновен, което не ми се ще да вярвам.
Нещастният грък се извиняваше някак, но докато да отсъди Хаджията участта му, момчетата му бяха добре наложили гърба.
- Стига му боят - допълни Хаджията, и въпросът се счете за окончателно решен.
Хаджи Димитър