Цитати на тема "Сметка" - страница 39
...Ще осъзнаеш три важни неща. Първо: В мига, когато човек реши да застане срещу даден проблем, си дава сметка, че е много по-силен, отколкото си е мислил. Второ: цялата енергия, цялата мъдрост извира от един и същ източник, който обикновено наричаме Бог. Трето: никой не е сам в нещаститето си, винаги има още някой, който мисли, радва се или страда по същия начин, и това ни дава сили да се справим с предизвикателство, изникнало пред нас.
Паулу Коелю
Ядрото, което държи тъканта на тази уникална цивилизация, е руският народ, руската култура. Именно това е ядрото на различни видове провокатори, които нашите противници ще се опитат с всички сили да изтръгнат от Русия - под напълно фалшивите приказки за правото на руснаците на самоопределение, за,,расова чистота", за необходимостта от,,завършете работата от 1991 г. и окончателно унищожете империята, която седи на врата на руския народ." За да принуди в крайна сметка хората да унищожат собствената си Родина със собствените си ръце.
Владимир Путин
Никога не съм се впечатлявал от формалните школи в етиката. Бях ги изпробвал – обществените библиотеки са готов източник за отмора за един актьор, който страда от безпаричие – само че ги бях намерил така бедни на витамини, както целувката на мащеха. Ако дадеш на един философ време и много хартия, той може да ти докаже каквото и да било.
Същото презрение изпитвах и към моралните наставления, които поднасяха на повечето деца. По-голямата част от тях са празни брътвежи, а онова, което всъщност изглежда означават, е посветено на неприкосновеното твърдение, че "добро" е това дете, което не нарушава дрямката на майка си, а "добър" е този човек, който се сдобива с мускулеста банкова сметка, без да бъде хванат. Не, благодаря!
Робърт Хайнлайн
Творческата личност се подчинява на друг, по-висш закон от закона за обикновения дълг. За този, който е призван да осъществи велико дело, да направи откритие или извърши подвиг, придвижващ напред цялото човечество, за него истинската му родина вече не е отечеството, а неговото дело. Той се чувства в крайна сметка отговорен само пред една инстанция – пред тази задача, която му е предначертано да реши, и той по-скоро ще презре държавните и временните интереси, отколкото онова вътрешно задължение, което му е възложила особената му съдба, неповторимото му дарование.
Стефан Цвайг