Цитати на тема "Око" - страница 20
Най-отгоре поставих визьора на фотоапарата до окото си и бавно се обърнах, както ме беше научила баба ми. От всяка гледна точка нещо забележително изпълваше екрана – гроздове от дива червена колумбина, паднали камъни, образуващи геометрични рисунки на стената, хрупкави зелени лишеи, гризещи скали, балтиморска иволга, изскачаща от храсталака, и в краката ми скакалец прилепнал към стъбло от лилава астра. Можех да прекарам един ден тук и едва надрасках повърхността. Слънцето стопля раменете ми, докато се навеждах, за да уловя цветовете на жълтата звездна трева, пернатите лилави венчелистчета на петнистия трилистник и дантелените крила на две жълти якета, когато те кацаха върху малки бели цветчета на лабрадорския чай. Докато приключих да снимам пеперуда монарх, почиваща върху млечник, осъзнах, че е минал час.
Мери Симсис
В човешката памет можем да чуем шепота на толкова много същества, скъпи за нас и изчезнали, виковете на толкова много мъртви, а също така можем да чуем камбани, гръмотевици, вой и дори безсмислен смях. Нещо, което ни се стори късметлийско, сега е безсмислено, отвратително. И много неща, които бихме искали да забравим, са пред нас, с насълзени очи, които ни гледат тъжно. Питат ни къде сме?
Милош Църнянски